Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
И все пак парите са си пари, а по някаква необяснима причина тази малка компанийка бе готова да ги печели в огромни количества. Та поне за обозримото бъдеще Джанет и аз бяхме окачили шапките си тук. Нейният самостоятелен кабинет се намираше през една-две врати по същия коридор. И тя също бе заобиколена от обувки.
Беше понеделник сутрин и двамата с Обущаря седяхме в своя пренаселен от обувки кабинет и сърбахме кафе. С нас беше и Гари Делука, който от днес ставаше новият производствен директор на фирмата, идващ на ничие конкретно място, тъй като до този момент компанията се беше движила на автопилот. Присъстваше също така Джон Базил, отдавнашният началник производство, изпълняваш по съвместителство и длъжността директор по пласмента.
Най-смешното беше, че по облеклото ни човек никога не би се досетил, че сме се захванали да изградим най-голямата в света компания производителка на дамски обувки. Странна сбирщина бяхме: аз бях облечен като професионален играч на голф; Стив приличаше на бездомен скитник; Гари се беше изтупал като консервативен бизнесмен, а Джон Базил — дебеланко на около трийсет и пет, с тумбест нос, плешиво теме и месесто лице — мязаше на доставчик на пица по домовете, в избелели сини джинси и огромна тениска. Направо обожавах Джон — истински талант, който, въпреки католическата си вяра, проявяваше истинска протестантска етика в работата си, каквото и да означава това, и беше способен да вижда нещата в един по-общ план.
Но, уви, беше и първокласен плюнчо; сиреч, щом се развълнуваше, или просто се мъчеше да докаже нещо, по-добре да си насреща му с дъждобран, или да си на повече от трийсет градуса встрани от устата му, в която и да било от двете посоки. Обикновено слюнката му се придружаваше и от театрално жестикулиране, най-вече по адрес на Обущаря, който бил шибан путьо и не смеел да поръча по-големи партиди на производителите.
И точно в този момент той пак беше подхванал тази тема:
— Щото как ще осигурим растежа на тая шибана компания, Стив, ако не ми даваш да поръчвам шибаните обувки? Слушай, Джордан, поне ти разбираш за какво говоря! — Как, по дяволите, ще превземем универсалните магазини, ако не им предоставяме по-големи партиди? — Мама му стара! „П“-тата бяха най-смъртоносното оръжие в арсенала на Слюнчо и ме нацелиха право в челото! Слюнчо спря и ме изгледа учудено: защо вдигнах ръце пред лицето си, сякаш исках да си помириша дланите?
Станах от стола и се преместих зад Стив, поне малко да се опазя от хвърчащата слюнка, след което казах:
— В интерес на истината, разбирам ви и двамата. И при брокерската професия е същото: Стив иска да играе консервативно и да не задържа много обувки на склад, а ти искаш да имаш нова стока в изобилие, та да направиш ударни продажби. Но за съжаление, колкото сте прави, толкова и бъркате. Всичко зависи от това дали обувките ще се продават, или не. Ако се продадат, ще те обявим за гений и ще спечелим куп пари, но ако бъркаш и не се продадат — ебана ни е майката, щото ще седим върху куп ненужна стока, която никому няма да можем да продадем.
— Не си прав — продължи да спори Слюнчо. — Винаги можем да ги тръснем на „Маршал“, или на „ТиДжей Макс“, или на някоя друга верига, специализирана в продажбите на преоценени стоки.
Стив се извърна на въртящия се стол и ми каза:
— Джон не ти представя пълната картина. Вярно, можем да продадем обувките на „Маршал“ и „ТиДжей Макс“; но това ще съсипе бизнеса ни с универсалните и със специализираните магазини. — При което погледна Слюнчо право в очите и рече: — Трябва да защитаваме търговската си марка, Джон. Ти това не искаш да разбереш.
А Слюнчо отвърна:
— Как да не го разбирам? Но марката ни трябва и да се разраства, а това няма да стане, ако клиентите в универсалните магазини не намират нашите обувки. — Сви презрително очи и прикова Обущаря с поглед. — Но ако ти оставя ти да движиш нещата, цял живот ще си останеш малка семейна фирмичка — дребна риба! — Обърна се право към мен и аз заех предпазна стойка. — Право да ти кажа, Джордан, — топчето слюнка мина на десет градуса встрани от мен, — много се радвам, че си тук, щото тоя тука е един шибан путьо, а на мен ми писна да се ебаваме. Имаме най-нашумелите обувки в цялата страна, а не можем да изпълним шибаните заявки, понеже тоя тука не ми дава да произвеждам продукция. Направо си е една шибана гръцка трагедия, казвам ти.