Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Стив го прекъсна:
— Джон, имаш ли представа колко фирми са фалирали, понеже са действали по начина, по който ти искаш? По-добре да грешим от предпазливост, поне докато отворим повече собствени фирмени магазини; тогава ще можем да продаваме собствената си преоценената стока, без да разводняваме репутацията на марката ни. В нищо друго не можеш да ме убедиш.
Слюнчо седна неохотно на мястото си. Признавам си, Стив силно ме впечатляваше — не само днес, но изобщо откакто бях се преместил при него преди четири седмици. Явно и той беше Вълк в овча кожа. Въпреки външния му вид, беше роден да ръководи — надарен с всички природни дарби, най-вече със способността да вдъхновява служителите си да са му верни. Бих казал дори, че и в „Стив Мадън“, както и в „Стратън“, всички се чувстваха като част от някакъв култ. Най-големият проблем на Стив обаче идеше оттам, че отказваше да делегира права — откъдето идваше и прякорът му, Обущаря. Защото част от него си бе останала старомоден майстор на обувки, което беше хем най-силната, хем най-слабата му страна. Засега компанията му имаше пет милиона долара печалба, та все още можеше да мине метър. Но скоро и това щеше да се промени. Само преди година печалбата й беше един милион. А целта, която си поставяхме за следващата година, беше двайсет милиона.
Именно в тази област бях съсредоточил вниманието си през изминалите четири седмици. И наемането на Гари Делука бе само първата стъпка. Целта ми беше компанията да стои на краката си дори и без нас двамата. Така че със Стив трябваше да изградим първокласен дизайнерски и производствен екип. Но и прекаленото избързване можеше да има ужасни последици. Трябваше първо да овладеем ежедневната дейност, където цареше пълен хаос.
Обърнах се към Гари и рекох:
— Знам, че днес ти е първи работен ден, но ми е любопитно да чуя ти какво мислиш. Искам откровеното ти мнение, независимо дали си съгласен със Стив, или не.
При което и Слюнчо, и Обущаря се извърнаха към новия ни производствен директор, който каза:
— Разбирам гледната точка и на двама ви — а-а-а, браво, крайно дипломатично, — но аз гледам на нещата най-вече от гледната точка на ежедневните операции. Бих казал, че до голяма степен всичко опира до брутния марж — след приспадането на отстъпките, естествено — и връзката му с планирания стокооборот за годината. — Гари кимна, впечатлен от собствената си мъдрост. — Съществуват и сложни въпроси, свързани с експедицията, а оттам — и с това как и къде възнамеряваме да доставяме стоката си — въпрос на разпределителни центрове и лъчи, ако мога така да се изразя. Разбира се, ще ми е необходимо да направя задълбочен анализ на истинската себестойност на продадената стока, включително мита и навла, които не бива да се пренебрегват. Възнамерявам незабавно да се захвана с това, след което да сглобя подробна електронна таблица, която да представя на следващото съвещание на управата, което ще се състои някъде…
Исусе Свещени Христе! Какви глупости ръсеше тоя! Поначало не понасям производствениците и безсмислените дрънканици, по които така си падат. Подробности! Подробности! Хвърлих поглед на Стив. Той ги ненавиждаше не по-малко от мен и сега видимо се беше скапал. Брадата му се бе свлякла почти до ключицата, а устата му зееше.
— … което е най-вече функция — продължаваше да ръси Гари — от ефикасността, с която избираме, опаковаме и експедираме стоката. Ключът в случая е…
В този миг Слюнчо се изправи и прекъсна Ръсчо:
— Какви ги дрънкаш, мама му стара? — изплю Слюнчо. — Не ми трябва нищо друго, освен да продавам шибаните обувки! През хуя ми е как ще ги караш до магазините! И не ми трябва шибаната ти електронна таблица, та да знам, че ако харча дванайсет долара, за да произведа един чифт, а го продавам за трийсет, печеля сума ти пари! Исусе! — И Слюнчо направи две великански крачки право към мен. С ъгълчето на окото си забелязах как Стив се подхилква.
— Джордан, трябва ти да решиш въпроса — рече Слюнчо. — Стив само теб те слуша. — Спря и обърса събралата се по кръглата му брадичка слюнка. — Искам да разработя компанията ви, но с вързани зад гърба ръце…
— Добре — прекъснах го. После се обърнах към Ръсчо: — Кажи на Джанет да ме свърже по телефона с Елиът Лавин. Той в момента е в Хамптън. — Обърнах се и към Стив: — Искам да чуя мнението и на Елиът, преди да вземем решение. Знам, че има някакъв отговор на проблема ни, а ако някой го знае, то ще е Елиът.