Вълка от Уолстрийт

— Та, както и да е — продължи възстановяващият се Гарменто, — Джон по принцип е прав: няма растеж, ако нямате стока за продан. И универсалните магазини няма да гледат сериозно на вас, ако не са сигурни, че сте в състояние да им доставяте стоката. И колкото и да е нашумяла марката ви в момента — а аз знам, че е нашумяла, — закупчиците им няма да ви търсят, ако не са убедени, че сте способни да доставите обувките, а на тоя етап ви се носи славата, че не сте. Този проблем трябва много бързо да го отработите. Знам, че това е една от причините, поради които сте наели Гари, и смятам категорично, че сте постъпили правилно.

Хвърлих поглед да видя дали Гари пламти от щастие, но не беше така. Лицето му бе каменно, безизразно. Тия, производствениците, са особени чешити; стабилки, по цял ден трупат точки, без да се изсилват да правят подвизи. Самата мисъл, че и аз бих могъл да се окажа като тях, можеше да ме накара да се пробода с меча си. А Елиът продължи:

— Но дори да приемем, че в оперативно отношение всичко стане наред, Джон пак си остава само наполовина прав. На този етап Стив следва да огледа нещата в по-общ план, където главната му задача е да опази търговската марка. Хич не се и заблуждавайте, момчета — в крайна сметка всичко опира до марката. Преебете ли я, всичко отива на кино. Мога да ви дам поне десетина примера за марки, които нашумяват, после се самопрецакват, като продават на веригите за преоценени стоки. Сега Марките им се срещат само на битпазара. — И Елиът млъкна, да ни даде възможност да смелим казаното.

Видях, че Стив направо се е проснал на стола си — самата мисъл името „Стив Мадън“ — собственото му име! — да се споменава редом с дума като „битпазар“ направо го съсипа. Погледнах към Слюнчо: беше седнал напрегнато на ръба на стола си, сякаш бе готов да рипне по телефонната линия, за да удуши Елиът. Погледнах и към Гари — все още безизразен. Елиът продължи:

— Крайната ви цел трябва да е да отдадете марката „Стив Мадън“ под лиценз. Тогава се отпускате и започвате да събирате процентите. Можете да започнете с колани и дамски чанти, после да се ориентирате към спортно облекло, дънки, слънчеви очила и всичко останало… докато стигнете до парфюмите, където са истинските големи пари. Но никога няма да стигнете дотам, ако дадете пълна свобода на Джон. Не се обиждай, Джон, но в живота е така. Ти мислиш за настоящия ден, когато сте нашумели. Но все някой ден ще поотшумите и точно когато най-малко го очакваш, някой артикул няма да се продаде и ще се озовете затънали до колене в някакъв смахнат модел обувки, който никой извън бедните квартали няма да обуе. Тогава ще сте принудени да преминете на тъмната страна и да пратите обувките си там, където не им е мястото.

В този момент Стив го прекъсна:

— И аз точно това казвам, Елиът. Ако послушаме Джон, ще приключим със склад, пълен с обувки и без пукнат цент в банката. Нямам желание да съм следващата „Сам енд Либи“63.