Фурията на курсора

— Хрр — изръмжа Маркус. — Те владеят фурии?

— Мисля, че не точно — каза Тави. — Е, или поне не така, както го правят алеранците. Но те имат някаква сила, с помощта на която правят подобни неща. Преди три години изпратиха поредица от бури към нашите брегове. Първият лорд лично помогна да ги спрем. Фантус каза на Сирил, че тези облаци над нас не са призовани с помощта на фурии. Но без значение как го правят, това работи.

Първото копие стисна устни.

— Тоест тези кучета шамани са опасни. Но Калар никога не би сключил сделка с тях, ако не беше сигурен, че след това ще може да ги смаже.

— Аз мисля, че канимите са го измамили.

— Защо?

— Защото разузнавачът, когото последвах, беше открил следите на лейди Антилус — каза Тави. — Намерихме нейния лагер. Но двамата не бихме могли да я заловим. Можех да се опитам да я убия, но това, което чух, беше прекалено важно, не можех да позволя тази информация да се загуби.

Маркус поклати глава и издиша.

— Добре, момче. Слушам.

— Бях достатъчно близо, за да подслушам разговора й с нейния брат. Те общуваха с помощта на водни фурии. Оказа се, че са сключили договор с канимите.

— Какво? — изръмжа Маркус.

— Калар предложил сделка на един канимски шаман на име Сари. Калар искал той да призове този облачен покров, за да парализира комуникациите на короната и легионите. Поискал също канимите да нанесат удар по крайбрежието, за да може част от алеранските войски да се изтеглят от театъра на военните действия между Церес и Калар. Той смятал, че канимите ще унищожат цересианската реколта и така ще попречат на местното опълчение да помогне на короната срещу него.

Първото копие се намръщи замислено.

— Би могло да се получи.

— Ако се изключи, че вместо с няколкостотин канима, Сари се появил с десетки хиляди.

— Как смята да храни толкова много гърла? — каза Маркус. — Армията трябва да яде, а като слязат тук, те още преди да тръгнат към някой от големите градове, ще започнат да гладуват. Няма как да носят със себе си храна за повече от няколко седмици, а ние няма да им позволим да намерят достатъчно, за да се изхрани толкова голяма армия. Ще им се наложи да се върнат на корабите преди края на лятото.

— Не — каза Тави. — Те няма да се върнат.

— Защо?

— Защото, когато шпионирах канимите, се доближих достатъчно до Фоундърпорт, за да видя техните кораби в пристанището.

— През нощта? — каза Маркус. — Очакваш да повярвам, че си влязъл в окупирания град?

— Не се наложи — отговори Тави, — защото цялото пристанище беше осветено. Те изгаряха собствените си кораби. Виждах ги от разстояние може би шест мили.

Маркус примигна.

— Това е лудост. Как очакват да се върнат?

— Не мисля, че смятат да се връщат — тихо каза Тави. — Мисля, че очакват да завладеят земята и да я запазят.