Фурията на курсора

А ако това се случи, той няма да е готов да се изправи срещу последващата заплаха. Той ще се бие с чест и смелост, Тави беше сигурен в това, но ако се опита да приложи стандартната легионерска военна доктрина, легионът нямаше да оцелее до следващия залез.

Всичко това означаваше, че следващата битка на Тави ще се проведе точно тук, във ветеранските ум и сърце на Първото копие. Ако той има подкрепата на Маркус, повечето от другите центуриони ще го последват.

Тави трябваше така да убеди Валиар Маркус, че той да започне активно да подкрепя действията на Тави, а не просто да го приема като един досаден началник, на чиито заповеди трябва да се подчинява. Мълчаливата, косвена съпротива срещу решенията, които той възприема като глупави, можеше да убива също толкова добре, колкото и канимите.

Тави затвори очи за момент. После каза:

— Веднъж попитах Макс как сте получили почетното си име. Валиар. Член на Палатата на доблестта на короната. Макс ми каза, че когато той бил на шест години, ледените хора се спуснали и похитили жени и деца от лагер на дървосекачи. Каза ми, че вие сте ги преследвали в течение на два дни, по време на една от най-тежките зимни бури, която хората са виждали, и сте нападнали целия отряд ледени. Сам. Че сте освободили отвлечените и сте ги върнали у дома. И Антилус Хрипливия ви е дал своя собствен меч. Именно той ви е предложил за Палатата на доблестта и е казал на Гай да ви приеме или той ще го призове на дуел на честта.

Първото копие кимна, без да каже нищо.

— Било е глупаво да правите това — каза Тави. — Да тръгнете в бурята. Сам, без никаква помощ. И да нападнете колко? Двадесет и пет ледени самичък?

— Двадесет и трима — каза той тихо.

— Бихте ли изпратили Клетус да го направи? — попита Тави. — Бихте ли изпратили мен? Или някой от рибките?

Маркус сви рамене.

— Никой не ме изпрати мен. Направих това, което трябваше да направя. И честно казано, първо изчаках повечето от ледените да заспят и прерязах гърлата на половината, преди да успеят да се събудят.

— Предполагах, че се е случило нещо подобно. Но преди да тръгнете, вие не сте знаели колко са на брой. Или че ще имате шанс да ги убиете, докато спят. Не сте знаели, че времето няма да се влоши и няма да ви убие. Там, по онова време, това си е било акт на чисто безумие.

— Това не беше безумие — каза Маркус. — Аз ги познавах. Знаех какво трябва да направя. Имах преимущества.

Тави кимна.

— Точно както и аз.

Старият войник повдигна вежди.

— Сега не говорим за банда мръсни марати, момче. Това не ти е личната казарма на някой лорд или незаконен легион. Ние ще се бием срещу каними. Ти не ги познаваш. Никога не си виждал нещо подобно.

— Грешиш — каза Тави.

Първото копие вдигна устна в презрителна усмивка.

— Мислиш, че ги познаваш? Опитваш се да ми кажеш, че си воювал с тях, така ли, момче?