Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Тави скръцна със зъби и осъзна, че единствената причина да вижда достатъчно добре нараняванията на Варг беше, че огнените псета бяха съвсем близо.
Бяха дванадесет. Тави беше чел докладите на огнените призователи, които ги бяха създали, и знаеше някои неща за тях.
Те бяха създадени така, че да се държат в съответствие с инстинктите на вълци в дивата природа — да гонят онези, които бягат, а теоретично би трябвало да се използват, за да обкръжат всеки, който избяга от сградата, със стена от изгаряща жега.
Точно както сега бяха обградили Варг и Тави. Те не можеха да избягат. Ако се опитат, огнените кучета ще го подгонят, като се разгарят все повече и стават все по-горещи.
Но и да останат на място също не можеха. На Сивите гвардейци нямаше да им отнеме много време, за да пристигнат, да призоват фуриите на Кулата и да ги оковат. Тави погледна към акведукта над главата си.
Можеше да избяга по този път, ако се стигнеше до това, но тъй като усиленото въже се беше скъсало, те нямаха с какво да изтеглят Варг горе, далеч от огнените кучета. Освен това неговите травми изглеждаха прекалено сериозни, за да го вържат с въже и да го люлеят във въздуха.
Той трябваше да намери друг начин. Но какъв?
Огнените кучета обикаляха около тях на разстояние само двадесет или тридесет фута, а тревата под лапите им почерняваше и се превръщаше в пепел.
Въздухът ставаше все по-горещ. Тави вдигна ръка, за да заслони очите си от горещината, излъчвана от най-близкото огнено куче, но това не помогна особено.
Варг поклати глава, щракна с челюсти и отвори кървавочервените си очи. Изръмжа ниско и заплашително, след което се размърда, при което тялото му се напрегна от болката и той болезнено се сгърчи.
Една от най-близките огнени хрътки изведнъж се приближи до Варг, може би беше подтикната от инстинкта си на хищник, нападащ първо слабите и ранените.
Тави дръпна мокрия си плащ и пристъпи насреща й. Той замахна с него и удари силно по огненото куче. Съскащ облак пара избухна от удара и огнената фурия изскимтя от болка, след което отстъпи назад в кръга на глутницата.
Тави погледна плаща си и се намръщи. Дори краткото докосване до повърхността на огнената фурия изгори и овъгли плаща, въпреки водата, с която беше напоен.
Вода. Акведуктът.
Вдъхновен, Тави вдигна поглед. Разбира се, водата, преминаваща през улея, беше достатъчна, за да угаси огнените кучета или поне да ги накара да избягат по-далече.
После той погледна лявата си ръка и видя червените мехури, появили се по обгорената кожа на пръстите му, където ръката му беше попаднала в облака пара, вдигнал се от удара.
С металното си призоваване, ограничаващо болката, Тави не беше почувствал изгарянето, но когато размърда пръсти, установи, че те се движат доста мудно и с усилие. Изгарянето беше тежко.
Нищо хубаво. Дори и да успее по някакъв начин да прехвърли водата надолу към кучетата, вдигналата се в резултат на това пара живи ще свари Тави и Варг. Ако в никакъв случай не може да използва вода, тогава как би могъл…
— Кайтай! — изкрещя той и отчаяно вдигна поглед към акведукта. — Кайтай! Хвърли ми резервния охлаждащ камък и меча си!
Секунди по-късно гладиусът на Кайтай полетя надолу и върхът му се заби дълбоко в моравата. Към дръжката му беше вързана една от тежките топлоизолиращи кожени чанти.
— Всичко е наред! — извика Тави. — Върви при Ерен! Ще се срещнем там!
— Алеранецо — изръмжа Варг. Той се закашля, звукът беше влажен. — Аз съм твой враг. Ако умреш, за да ме защитиш, ще спра да те уважавам.
— Нямам намерение да умирам — изръмжа Тави. — И ти също.
„Само ще пострадаш, а вероятно и аз“ — помисли си Тави.
Но беше по-добре, отколкото да умре — и поне не би трябвало да усеща как ще стане. Той положи меча на Кайтай на земята, отвори чантата и извади охлаждащия камък от нея.
Камъкът изгори пръстите му със студ, там, където го докосна. Тави внимателно сложи охлаждащия камък върху плоската страна на меча на Кайтай, в основата, почти до дръжката.
После хвана дръжката на меча на Кайтай, стисна зъби и здраво стисна своя меч. След това с едно бързо движение вдигна меча си и със сила го стовари върху охлаждащия камък, разбивайки го между двете стоманени остриета.