Смъртоносно бяло
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Корморан Страйк (bg) #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0382-7
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносно бяло». Краткое содержание книги:
В огледалото Робин видя, че е разрошена и изцапана в сравнение с проспериращите клиенти от средната класа, които видя в бара, но тъй като бързаше да се върне при Страйк и да обсъдят събитията отпреди обеда, само прекара четка през косата си, изтри едно зелено петно от шията си и се върна на опашката за питиета.
– Благодаря, Робин – изрече признателно Страйк, когато тя дойде при него с халба „Аркелс Уилтшър Голд“, и бутна към нея менюто по масата. – О, колко хубаво – въздъхна той след първата глътка. – А кое е най-популярното?
– Моля?
– Най-популярното название за пъб. Каза, че „Белият кон“ било в първата десетка.
– А, да... Или „Червеният лъв“, или „Корона“, не си спомням кое.
– Моят местен пъб се казва „Победа“ – унесе се в спомени Страйк.
Не беше се връщал в Корнуол от две години. Сега виждаше в главата си тантурестата постройка от белосан корнуолски камък, стъпалата покрай нея, виещи се надолу. Беше първият пъб, в който се бе уредил да го обслужат, без да му искат документ, едва шестнайсетгодишен и пратен за няколко седмици при леля си и чичо си, докато животът на майка му минаваше през поредния етап на оживление.
– А нашият е „Дорестият кон“ – каза Робин. У нея също изникна образ на пъб в градчето, което винаги щеше да нарича „у дома“, също бял, на улицата, водеща към пазарния площад в Машам. Там бе отпразнувала дипломирането си в гимназията; същата вечер с Матю глупаво се скараха, той си тръгна, а тя отказа да го последва и остана с приятелите си.
– Защо пък „дорест“? – попита Страйк, вече преполовил бирата си и блаженстващ под слънцето, протегнал крак пред себе си. – Защо не просто „кафяв“?
– Има и кафяви коне – уточни Робин, – но „дорест“ означава нещо различно. Има черни крака, грива и опашка.
– Твоето пони какъв цвят беше? Ангъс се казваше, нали?
– Как е възможно да помниш? – смая се Робин.
– И аз не знам – отвърна Страйк. – Както ти помниш имена на пъбове. Просто ти засяда в паметта.
– Беше сив.
– Тоест бял. Това е просто жаргон, за да бъде объркан неяздещият плебс, нали?
– Не – разсмя се Робин. – Сивите коне имат черна кожа под бялата козина. Истински белите...
– ...умират млади – довърши Страйк тъкмо когато келнерка дойде да вземе поръчката им.
Страйк поръча бургер, запали нова цигара и когато никотинът удари мозъка му, изпита нещо близко до еуфория. Халба бира, горещ августовски ден, добре платена работа, задаваща се храна и Робин, седнала насреща му. Приятелството им беше възстановено ако не до степента отпреди сватбеното й пътешествие, то близо, колкото бе възможно сега, когато вече бе омъжена. В момента в тази слънчева бирария въпреки болката в крака му, умората и бъркотията в отношенията му с Лорелай животът изглеждаше простичък и изпълнен с надежди.
– Груповото интервю никога не е добра идея – каза той, като издуха дима далеч от лицето на Робин, – но пък имаше интересни взаимодействия между членовете на семейството, нали? Ще продължа да обработвам Изи. Мисля, че ще е по-откровена без останалите край себе си.
На Изи много ще й хареса да я обработваш, помисли си Робин и извади мобилния си телефон.
– Имам да ти покажа нещо. Виж.
Тя извика на екрана снимката от тържестото по случай рождения ден на Фреди Чизъл.
– Това – каза тя и посочи момичето с бледо и нещастно лице – е Рианон Уин. Присъствала е на празнуването на рождения ден на Фреди Чизъл. Оказва се – тя върна назад, за да покаже групата с бели спортни екипи, – че са били заедно в британския национален отбор по фехтовка.
– Господи, разбира се! – възкликна Страйк, като взе телефона от Робин. – Сабята... онази в къщата на Ебъри Стрийт. Обзалагам се, че е била на Фреди.
– Вярно! – потвърди Робин, учудена как не й бе хрумнало досега.
– Трябва да е било скоро преди самоубийството й – каза Страйк, като разглеждаше по-отблизо умърлушената насред празнуващите Рианон Уин. – Да му се не види, този зад нея е Джими Найт! Той пък какво е търсил на рождения ден на момче от частно училище?
– Безплатно питие? – предположи Робин.
Страйк прихна развеселен и върна на Робин телефона й.
– Понякога очевидният отговор е верният. Дали си въобразих, че Изи се смути, когато стана дума за юношеския сексапил на Джими?
– Не си – отвърна Робин, – и аз го забелязах.
– Никой не искаше да говори и за момчетата Бутчър, старите приятели на Джими.