Отдел Убийства: Главният заподозрян
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #13
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: АТИКА
- ISBN: 954-729-031-2
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Главният заподозрян». Краткое содержание книги:
Като оглеждаше скришом едностайното жилище, където Черкасова живееше заедно с бившата си снаха, Юра мислеше, че съвместният живот едва ли е бил лек и безоблачен. Шестдесет и три годишната Черкасова със суров неотстъпчив характер, отрекла се веднъж завинаги от единствения си син, и неомъжената (тоест разведената) трийсет и пет годишна жена, която трябва някак да урежда личния си живот. Те имат съвсем различен кръг на общуване, съвсем различни интереси и навици, а са принудени да живеят заедно в една стая и в малка шестметрова кухня. Ако се съди по мебелите, не са в бедствено положение, бившата жена на Черкасов печели не лошо, но сигурно не е много наясно защо трябва да издържа бившата си свекърва пенсионерка. От друга страна, живее в жилището именно на свекърва си, защото някога, потресена от зрелището — бившият й мъж в обятията на родния й брат, — категорично е отказала да се съди с него заради жилището и моментално си събрала багажа, хукнала под крилото на Вера Василиевна да си ближе там раните. А когато се осъзнала, вече било минало доста време и сигурно не е намерила в себе си сили да каже на възрастната жена, че трябва да се разделят и живеят поотделно. Нали свекърва й така страдаше, а освен снахата нямаше други близки в Москва.
Вера Василиевна донесе и разтвори на масата албума със снимките. Част от тях бяха закрепени по плътните сиви страници на албумите с фотоъгли, но повечето просто бяха сложени между страниците.
— Това е мъжът ми — Черкасова показа снимката на красив снажен мъж с военна униформа, — той умря отдавна, Миша беше на седем години. На тази снимка Ефим е на двайсет и три, тъкмо се беше върнал от война.
Двайсет и три! А като гледаше мъжественото лице и наполовина побелелите коси, Коротков помисли, че тук бащата на Черкасов е на трийсет и пет. Войната не минава безследно.
— Тогава още не се познавахме, нали Ефим беше с десет години по-голям. Запознахме се чак през петдесет и втора, когато бях вече на двайсет, а той на трийсет.
— Михаил много прилича на него — обади се Коротков, но по начина, по който устните на Вера Василиевна се превърнаха в тясна ивичка, разбра, че репликата не е била сполучлива. Наистина, какво сходство може да има между храбрия герой от войната, истинския мъж, съпруг и баща и някакъв жалък отвратителен хомосексуалист.
След това дойдоха детските и ученическите снимки на Черкасов. Ако се съди по всичко, момчето от ранно детство е с наднормено тегло, отпуснато, макар и високо, затова пълнотата минава за масивност. Миша в трети клас… В шести… В седми… На пионерски лагер… На съботник… С майка си в Крим… Миша расте, чертите на лицето му стават по-ясни и определени, момчето все повече заприличва на този Черкасов, когото сега Коротков познаваше.
А ето и студентските години. Миша в първи курс, сияе, притиснал студентската си книжка до гърдите.
— Тук е издържал първата сесия — поясни Вера Василиевна. — Само с отличен. Толкова беше щастлив! А на тази е с колеги от курса на бригада.
Коротков взе снимката, голяма осемнадесет на двайсет и четири и започна да разглежда внимателно младите весели лица. Прегърнати и засмени, пред обектива позират момчета по дънки, спортни панталони и пуловери. До Черкасов е симпатично стройно момиче, чернокосо, с къса коса и големи тъмни очи.
— Това неговото момиче ли е? — попита Коротков и посочи красивата брюнетка.
— Това е Ниночка — въздъхна Вера Василиевна. — Миша я ухажва дълго, до четвърти курс.
— А после? Разделиха ли се?
— Да, когато Миша напусна института. Още не мога да разбера защо го направи.
Ха сега де! Излиза, Вера Василиевна не знае, че синът й не е напуснал по собствено желание института. Изпъдили са го със скандал заради връзката с първокурсник. Как ли Миша е успял да скрие от майка си? Сигурно много се е постарал да не я травмира. Можем да си представим какво му е струвало това, та нали комсомолските организации страшно обичаха да уведомяват всички наред, в това число по местоживеене и в службата на родителите. Коротков си представи нагледно как Черкасов е умолявал, уговарял, унижавал се е, дори е давал подкупи само и само майка му да не научи нищо.