В земята пламък се крие

Хал докуца до него, а останалите отстъпиха несигурно. Лийт видя Хал и брудуонеца да се прегръщат, сетне да си разменят думи, с изненада видя лошото състояние на Ахтал. Черната му роба бе окъсана, оцапана с кални петна, продрана около краката му. По непокритите му ръце, врат и лице имаше пресни белези, освен това изглеждаше поотслабнал около врата, сякаш бе гладувал.

— Ахтал казва, че оставил Компанията три дни след нас — обясни Хал след няколкоминутен разговор с брудуонеца. — Казва, че мястото му е до мен, затова трябвало да ни намери. Когато ги оставил, останалите били добре, измъкнали се от преследвачите и се криели в Инструър, опитвайки се да решат какво да предприемат. Решили да не рискуват с ново бягство, защото смятали, че все още имат роля в града. Тогава Ахтал ги оставил и напуснал през южния мост. Трудно го сторил, още повече че се опитал да не убива. Успял, макар и с известна цена. Надбягвайки преследвачите, сдобил се с кон някъде южно от града и поел подире ни. Щял да ни настигне бързо — всъщност смята, че веднъж ни видял в далечината — но откраднатият кон бил куц, така че попаднал в ръцете на преследвачите си.

Те се отнесли грубо с него, но той проявил търпение и избягал, когато бдителността им отслабнала. Този път не могъл да избегне кръвопролитието, убивайки двама. Взел един от конете им и приложил уменията си за разчитане на следи, за да открие и последва пътя ни. Но заради изгубения ден пристигнал в Кинекин твърде късно. Ние вече сме били отведени от хората на принц Уизаго. Продължил на юг към Брунхавен, където изгубил следите ни.

Прекарал три дни в търсене на новини за нас, макар той да го описва като „надушване следата на господаря“. За своя изненада открил, че сме поели навътре в сушата, така че успял да намери отново дирите ни на границата на Мъглата. Притеснен да не ни навлече преследвачи, първо се уверил, че инструърчани се отправили на юг.

— Стражите на Инструър нямаше да стигнат далеч в Мъглата — уверено каза Те Туахангата.

— Така е — съгласи се Хал. — Ала Ахтал не е бил запознат с репутацията на хората от Мъглата. Изглежда Децата са си припомнили историите, които разказахме за останалите в Инструър наши спътници, а може би са научили от някакъв друг източник, защото му позволили да премине необезпокояван. Последвал ни през Долината на хилядите огньове и през Астареа. Видял ни отдалеч край реката, но от това разстояние не можел да бъде сигурен дали не сме стражи. Затова зачакал сред дърветата, за да се увери.