В земята пламък се крие

— Брудуонското управление? — философът го погледна объркано за миг, сякаш се отърсваше от блян. — Брудуонско управление? Върху това не бива да бъде размишлявано.

— Трябва да мислим за него! — настоя Лийт. — Ако не за друго, то за да ни помогне да се противопоставим по-усилено.

— Видя Съвета на Фалта и в частност Аркоса на Немохайм. Делата им трябва да ти дадат някаква представа, защото са се учили от своите брудуонски повелители. Ала те са бледа имитация на Рушителя и неговите лейтенанти, които по-скоро ще дирят да унищожат фалтанци, отколкото да ги покорят. Биха започнали с поробването на годните за работа, за да експлоатират ресурсите на земята. Ако изобщо са останали такива хора след войната. Най-добрите и най-прекрасните деца на Фалта ще бъдат откъснати от родителите си и пренесени в Брудуо, за да бъдат превърнати в нещо отвратително. Преди хиляда години направиха грешката да опитат да управляват Фалта като нация — този път ще я третират единствено като източник на суровини. Останалите няма да могат да се надяват да останат живи, освен ако елиминирането им не се окаже прекалено много работа. А оцелелите ще бъдат неизмерно травматизирани от съзряното през войната. Села, замъци, градове и провинции изравнени със земята. Хора мъчени и убивани от армия, възнамеряваща навред да се разнесат приказки за жестокостта, кръвожадността и ефективността й. Рушителят ще дойде във Фалта, за да ликува над разрухата, като че смъртта на Първородните някак би могла да помрачи лицето на Най-възвишения. Ала не ще остане тук. Наместо това ще повери Фалта на най-отдадения от следовниците си, заръчвайки му страданията ни да са продължителни, но накрая да унищожи всички.

Тогава ще събере силите си и ще нападне Даурия. В страха си си представя мястото на своето унижение, някогашния дом на Най-възвишения, много по-могъщо, отколкото е то в действителност. Затова не ще тръгне срещу нас, преди да е поразил всички останали врагове. Ала ние сме слаби, обявили Рушителя за несъществуващ, напълно неподготвени за необузданата омраза, която той ще блъсне отгоре ни. Ще паднем пред него и Рушителя ще избие всички ни, сетне ще се установи в Дона Михст. Там ще глозга костите на историята, измъчвайки се от присъдата на Най-възвишения, додето животът му стане непоносимо отегчение. Съдбата му наистина ще бъде справедлива, ала няма да принесе утеха на хилядите умрели, нито на неколцината останали живи.

Ала дори и тогава, ако се провалим в мисията си, Най-възвишеният няма да изостави напълно Фалта и Даурия. Хора ще се вдигнат срещу Рушителя — ако не в този век, то в следващия. Не ще види той своя мрак изцяло победител. Ала междувременно много от това, което е красиво, достойно за похвала или обичано, ще бъде изгубено. Вече няма да има Лулеа. Непредизвестено бедствие ще удави невинните. За разлика от теб, селяните няма да има кого да запитат „защо“ преди да умрат.