Съдбовният кораб [bg]

Той седна обратно на пейката, като се смееше на смаяния поглед на Алтея, след което взе халбата си и я удари в масата, за да привлече вниманието на прислужника. След като момчето му донесе нова халба, попита:

— Как стигна до този начин на живот?

— По същия неравен път, по който и ти, обзалагам се — отвърна тя. Наклони глава и го погледна любопитно. — Акцентът ти не е джамаилски.

Уловката сработи. Той се впусна да разказва историята си. Пътят, довел го до Заграба и пиратския живот, наистина беше сложен. В историята му имаше трагедия и патос и той я разказваше добре. Тя неволно започна да го харесва. Разказа ѝ за нападението, което бе сложило край на живота на родителите му, и за сестрата, която беше навеки изгубена. Отведен от семейната ферма за овце — някъде далеч на север, в малък крайморски град, бе минал през редица калсидски господари, някои жестоки, други просто коравосърдечни, преди да се озове на кораб, отправил се на юг, изпратен с половин дузина роби като сватбен подарък. Кенит беше спрял кораба.

И ето го отново. Историята му не само предизвикваше представата ѝ за това кой и какво беше Кенит, но и понятието ѝ за това какво означаваше робството и кой ставаше роб. Пиратите не бяха такива, каквито бе очаквала да бъдат. Алчните, безнравствени резачи на гърла, за които бе чувала истории, изведнъж се бяха превърнали в мъже, докарани до ръба, които си пробиваха път със зъби и нокти, за да избягат от робството, и които крадяха обратно част от вече откраднатото им.

Каза ѝ и други неща, които силно я изненадаха. Част от шока беше нехайното му предположение, че всички знаеха, че нещата стоят именно така. Говореше за пощенските гълъби, които разнасяли новини между изгнаниците от селищата на Пиратските острови и роднините им в град Джамаилия. Говореше как законните търговски кораби от Джамаилия и дори Бингтаун често спирали тайно на Пиратските острови. Последните слухове и от двата града бяха общоизвестни в Заграба. Новините, които ѝ предаде, ѝ се сториха като измислица. В Бингтаун бе имало въстание, изгорило половината град. В отговор, бингтаунските Търговци взели гостуващия им сатрап за заложник. Новите Търговци били предали тези вести до град Джамаилия, където онези, верни на сатрапа, вдигали флот от бойни кораби, за да предадат урок по смирение на бунтовната провинция. Битката между Бингтаун и Джамаилия щеше да предложи богата плячка. Пиратите вече предусещаха джамаилските кораби, претоварени със стоки от Бингтаун и Дъждовните земи. Неразбирателството между двата града щеше да бъде само от полза за Пиратските острови.