Съдбовният кораб [bg]

Алтея с усилие задържа усмивката на лицето си и продължи да кима на думите на Мейстър, докато ги обмисляше. Беше мислила за Вивачия като за открадната семейна ценност или като за отвлечено дете. Ами ако беше повече като твърдоглаво момиче, избягало с любовта на живота си? Останалите се смееха на някакво остроумие. Алтея чинно се изкиска. Имаше ли право да отнеме Вивачия от Кенит, ако корабът наистина се бе привързал към него? Какъв беше дългът ѝ към семейството, към кораба?

Брашън се пресегна да вземе бутилката бренди. Беше претекст да докосне с крак нейния. Тя почувства стабилния, топъл натиск на коляното му върху своето и осъзна, че е забелязал колебанието ѝ. Краткият му поглед издаваше много. Притеснявай се по-късно. Сега трябваше да стои нащрек, а после щяха да обсъдят всички последствия от чутото. Тя изпразни халбата си с ейл и я подаде напред, за да ѝ налеят отново. Очите ѝ срещнаха тези на непознатия от другата страна на масата. Той я наблюдаваше съсредоточено. Алтея се надяваше, че по-раншната ѝ замисленост не е разпалила любопитството му твърде силно. В далечния край на масата, Джек мереше мускули с мъжа, когото си бе набелязала по-рано. Алтея отсъди, че го оставяше да спечели. Мъжът срещу нея проследи погледа ѝ, след което очите му се върнаха на нея. В тях танцуваше веселие. Беше спокоен мъж, чийто външен вид се разваляше единствено от последователността татуировки на бузата му. В едно затишие между обясненията на Мейстър, тя го попита:

— Защо пристанището е толкова пусто? Видях не повече от три кораба, а поне няколко дузини биха могли да пуснат котва без проблем.

Очите му светнаха при въпроса ѝ и той се ухили по-широко. Приведе се напред през масата, за да отговори по-поверително.

— Значи си нова в този занаят — каза ѝ. — Не знаеш ли, че сега на Пиратските острови е сезонът на жътвата? Всички кораби са навън, за да ожънат средствата ни за препитание. Времето е наш съюзник, тъй като един джамаилски кораб може да е плавал три дни в буря, с уморен и непредпазлив екипаж, когато пристъпим от прага си, за да го спрем. Оставяме на зимата да ги изтормози вместо нас. По това време на годината товарите са по-тлъсти, тъй като сега плодовете на реколтата минават транзит.

Усмивката му помръкна, когато добави:

— Също така е най-лошият период за онези, отвлечени от робските кораби. Времето е сурово, а моретата студени. Горките нещастници са оковани долу, във влажния трюм, в толкова студени вериги, че направо ти свалят плътта от костите. По това време на годината робските кораби не са нищо повече от плаващи гробища.

Той отново се ухили, но сега лицето му бе озарено от свирепост.

— Но тази година има и забавление. Вътрешният проход гъмжи от калсидски галери. Плават под флага на сатрапа, за да обявят, че принадлежат на него, но всичко е само преструвка, за да заграбят една по една най-тлъстите плячки за себе си. Мислят се за много хитри. Капитан Бриг, един от собствените хора на Кенит, ни научи как стават нещата. Нека галерите грабят и се бият, и нека преливат от богатство. Щом корабите им заплават тежко, реколтата е назряла за обиране. Появяваме се ние и с една битка обираме каймака от многото кораби, които те са превзели.