Урокът от нейната смърт [bg]

Кресги, току-що завърнал се от първата си мисия по събиране на доказателствен материал, бе подбрал по-добрите снимки.

На местопрестъплението край езерото през април Джим Слоукъм бе забравил да пренастрои автоматичния фокус на 35-милиметровия си фотоапарат и в тъмнината той понякога бе насочвал инфрачервения далекомер към някой храст или скала. Много от снимките бяха разфокусирани. Няколко от тях бяха зле преекспонирани. Кресги доста се забави, докато ги преснима с „Полароид“.

Седнали в кабинета, който фактически беше четвъртата спалня в къщата на Корд, заобиколени от останките на двете двойни поръчки пържени пилета, пиейки кафе (Корд) и силен чай (Кресги), двамата мъже се бяха надвесили над снимките.

Шест снимки, осем на десет инча, на стъпковите отпечатъци край езерото бяха забодени с кабарчета върху корково табло в съседство с реклама за поддържане на тревни площи, гарантиращо да направи всяка морава дебела и мека като котешка козина. В средата на таблото се мъдреха малките квадратни моментални снимки на Кресги.

— Струва ми се, тези двете — рече Кресги, почуквайки по една от снимките на Слоукъм и една от своите.

— Защо? — попита Корд. — Стъпката е подобна, но погледни размера. Обувката от местопрестъплението е по-широка.

Кресги обясни:

— Ами, почвата е по-влажна. Искам да кажа, край езерото. Четох в една книга по криминалистика, че отпечатъците в кал променят формата си в зависимост от близостта си до водния източник и от това, дали с времето отпечатъкът става по-сух или по-влажен. Този язовир наблизо има излаз за оттичащи се води и той е по-нагоре от мястото, където тялото е било намерено…

— Откъде знаеш това?

— Отидох там и видях.

— Значи разстилането на отпечатъка. Добре, но как е станало така, че на снимката от местопроизшествието стъпките не са така подчертани, както на твоята снимка?

— Мисля, че са — рече Кресги. — Просто той не е стоял на едно място. Виж, по-дълбоката вдлъбнатина е вдясно на дясното ходило, а ей тук тя е отляво на лявото стъпало. Означава, че този мъж ходи като пингвин.

— Да — каза Корд. — Наистина.

— Затова смятам, че са едни и същи.

— И аз така смятам, Уинтън. — Корд се замисли над тази подробност. — Струва ми се, че сме доста близо до някаква вероятна причина. Но страшно ми се иска да разбера истинския мотив. С какво друго разполагаме? — Той започна да прехвърля картончетата си, после извади две и бавно ги изчете. Той каза: — Помниш ли онова късче от компютърна разпечатка, което ти показах? Дето го бях намерил зад общежитието на Джени. Беше почти изгоряло.