![Открадни си свят [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/3/otkradni-si-svyat-bg-download.jpg)
Открадни си свят [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #2
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-133-3
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Открадни си свят [bg]». Краткое содержание книги:
Кocмичecкият кaпитaн Тaбитa Джут e гeрoят нa Cлънчeвaтa cиcтeмa. Тя e пoбeдитeлкaтa нa Кaпeлaнcкитe гocпoдaри и ocвoбoдитeлкa нa гигaнтcкия извънзeмeн кocмичecки кoрaб „Изoбилиe“.
Нo триумфът нa Тaбитa Джут e крaткoтрaeн. Избуxвaт нeoбяcними прoяви нa нacилиe, нaзрявa вceoбщ бунт, зaпoчвaт дa изчeзвaт xoрa. И кoя e тъмнoкocaтa caбoтьoркa c дългo чeрнo пaлтo?
— Тръгвай, бързо! Глория ще ги забави. — Добрия доктор можеше да си представи какво става сега зад вратата на стая № 2: перките сигурно бяха започнали своето кърваво пиршество!
В стая №3 въпреки невъобразимия шум отвън жертвата на хирургическа небрежност Лерой Гълс лежеше неподвижно по гръб, а зад спуснатите му клепачи се меняха една след друга картини от нескончаеми съновидения. Машинките над главата му мъркаха равномерно, впомпвайки и изпомпвайки живителни течности от тялото му.
Макар че беше топъл и дишаше, перките се изкатериха с известна неохота върху леглото, подушиха го предпазливо и се отдръпнаха с израз на отвращение, като обърсаха носовете си със своите мънички ръце.
На фотьойла в ъгъла седеше едър, охранен котарак, подпрял глава на лапичките си. Колкото и да беше странно, появата на перките не го бе обезпокоила ни най-малко. Някои познавачи дори биха определили физиономията му като леко усмихната.
Не по-малко необясним оставаше фактът, че перките на свой ред също не забелязваха котката. Сякаш единствената мисъл, която ги вълнуваше, откакто нахлуха в стаята, бе как по-скоро да я напуснат. Те жумяха с очички, а козината им беше настръхнала като от студен вятър!
Особена неохота личеше в поведението на перка с дънковата шапчица. Едва дочакал останалите да се изнижат, той и тримата му помощници вдигнаха оръжия и откриха огън по сложната апаратура, подредена около главата на г-н Гълс.
Машините експлодираха в буен фонтан от горещи, вонящи течности. В същия миг холограмата на котката изчезна безследно. В блясъка на експлозията белезникавата резка на зъбите й сякаш увисна за миг във въздуха, след което избледня като сърп на нова луна.
И последните перки напуснаха стаята, като се сборичкаха при вратата. Отвън ги посрещнаха нови безпорядъчни откоси, примесени с крясъци, писукането и врещенето на ранените и умиращите и тревожния вой на веспанците. Лерой Гълс лежеше съвършено неподвижно. Беше спрял да диша само преди няколко секунди.
Когато Ниглон Леглой отвори вратата на стая № 4, перките вече бяха вътре. Там беше и Маймуняка, гол и мръсен, той отбраняваше разрушената консерватория. Беше се чукал с една от охранителките, която сега клечеше зад голямото бяло бюро и се опитваше да си навлече бойния костюм. До колене сред мъртвите хризантеми, Маймуняка размахваше като пощурял тежък железен лост. Дребен перк с бейзболна шапка избягваше ударите му, като се гънеше ловко ту на едната, ту на другата страна. Шапката му беше с надпис ДВ8. Маймуняка погледна над главата му и забеляза Леглой.
— Повикай чичо Чарли! — извика му той.
Едва в този миг Ниглон Леглой си даде сметка, че те всички са обречени. Оглушителният взрив на животоподдържащите апарати в стая № 3 само затвърди неговото отчаяние. Зад него проехтяха изстрели. Той се извърна и зърна висок, прегърбен силует сред пушеците и прахоляка, изпълващ коридора, който въртеше нещо като камшик. Последва ужасен, пукащ, раздиращ звук.
Леглой се обърна и размаха ръце към Маймуняка.
— Стената ще падне! — изпищя той.
Охранителката все още не беше напълно облечена. Шлемът й се въргаляше сред рододендроните като някакъв зловещ градински орнамент. Двамата мъже посегнаха едновременно към него.
Маймуняка блъсна Леглой с рамо. Изрита настрани и един ръмжащ перк. Грабна шлема и го нахлузи на почернялото си лице.
Вятърът се усили и вдигна нови облаци прахоляк и дим. От коридора дотичаха две високи прегърбени фигури. Бяха веспанци. Изглежда се опитваха да подгонят перките през срутващия се санаториум.
— Трябва повика старчок, о, мда! — викна единият.
И това беше последното, което чуха, преди да се срине царството на чичо Чарли и всичко да бъде погълнато от междуклетъчния вакуум. В ураган от строшени спринцовки и мъртви цветя полуголата охранителка се преметна през кълбото от размазани перки и стените се затвориха с прощален грохот над главата на Ниглон Леглой.
Когато димът се поразсея, Маймуняка се изправи, потънал в кръв и проклинащ всичко на света, и огледа смачканите лехи. Глождеше го една-единствена мисъл: час по-скоро да открие чичо Чарли. Майстор в оцеляването като стареца щеше да е могъщ фактор в назряващия конфликт. Дори само инвалидната му количка струваше колкото среден по размери астероид.