Дълбина в небето [bg]

Фам последва Тръд Силипан до централната кула на Хамърфест, а после и нагоре, към най-високата й част. Чакаше търпеливо този миг през цялото време, докато се кривеше и се правеше на шут. Прикритието му беше необходимо, за да може най-накрая да попадне в системата на Фокуса и да види не само крайния резултат, но и как се стига до него. Можеше да дойде тук много по-рано — Силипан неведнъж го канеше да разгледат наоколо. По време на Бденията се опознаха. През това време Фам успя да надрънка достатъчно глупости за Фокуса, за да убеди Силипан и Ксин, че изобщо не е схванал за какво става дума; именно това послужи като благовиден предлог за посещението. Той не бързаше — имаше достатъчно време, пък и не смяташе, че си е осигурил необходимото прикритие. „Не се самозалъгвай! Изгърмя си патроните пред Томас Нау с локализаторите и се насади на пачи яйца. Никога досега не си се намирал в по-окаяно положение.“

— Е, Фам, стари момко, най-после ще надзърнеш какво става зад кулисите. Надявам се след това вече да не ни надуваш главите с твоите откачени теории.

Силипан се усмихваше широко насреща му. Беше очевидно, че и той е очаквал с нетърпение тази обиколка.

Продължиха да се издигат нагоре, подминавайки все нови и нови разклонения на коридора. Това място приличаше на същински лабиринт.

Фам се изтласка, за да се изравни със Силипан.

— Какво толкова има да науча тук? Че вие Новородените можете да превръщате хората в бурмички от някакъв огромен механизъм? Чудо голямо! Дори вашите „умни глави“ не могат да умножават за по-кратко време от секунда-две. А машините го правят за една трилионна част от секундата! „Умните глави“ ви служат само за повдигане на самочувствието, колкото да им нареждате каквото ви хрумне. И защо е всичко това? Дори най-бавната и несъвършена автоматична система отдавна вече може да пише.

— Това ми е известно, повтаряш го от години. Въпреки всичко обаче си на погрешен път — той протегна крак към стената на коридора и се задържа на място, за да го изчака. — Гледай да не говориш много високо вътре, става ли?

Намираха се пред истинска врата, различна от малките и неудобни люкове в по-ниските нива. Силипан я отвори и двамата плавно минаха през прага. Първото, което Фам усети, беше силният мирис на тела. Обзе го неприятното чувство, че е попаднал в претъпкано помещение.

— Доста намирисват, а? Но въпреки това са напълно здрави. Лично имам грижа за това.

Той говореше с гордостта на механик, описващ достойнствата на своята машина.

Пред тях имаше няколко реда места, разположени в пространството по невъзможен за нормална гравитация начин. Повечето бяха заети от мъже и жени на различна възраст, облечени в сиво и въоръжени с последното поколение командни шлемове на Чуенг Хо. Не точно това очакваше да види Фам.