Дълбина в небето [bg]

— Нали сега и сам се убеди, Фам — вие Чуенг Хо сте по рождение слепци, които знаят, че някои неща са просто невъзможни. Това си личи и по клишетата в литературата ви: „Някои компютри създават отпадъци; други просто ги поемат от хора, които не знаят какво правят.“; „Проблемите със системата идват от това, че тя прави точно това, което си й наредил да прави“; „Машините никога не проявяват творчество“. Човечеството от хилядолетия е възприело това за аксиома. Но ние Новородените успяхме да ги оборим! С помощта на „умните глави“ мога да получа безупречен резултат, дори когато вложените данни подлежат на съмнение и не са окончателни. Не е проблем да направим бърз и ефективен превод, при това с минимална помощ от машините. Освен това системата вече може да направи самостоятелна преценка, която да е на нивото на човешко решение.

Спускаха се надолу с няколко метра в секунда; движението в обратната посока се беше поразредило. Светлината от дъното на кулата ставаше все по-ярка.

— Ами какво ще кажеш за способността на машините да проявяват творчество?

Това беше една от любимите теми на Тръд, по която той се смяташе за ненадминат специалист.

— Дори това е възможно, Фам. Е, признавам, че не може да се говори за творчески проявления в абсолютно всички области. Както стана дума, в такива случаи ръководители като нас с Рита са наистина незаменими. Освен това последната дума имат Пастирите. Нали от вашите исторически книги ти е известно каква е обикновено съдбата на творците, особено пък на художниците. В повечето случаи те са истински нещастници, лишени от личен живот. Той или тя с фанатична последователност са се опитвали да научат абсолютно всичко по дадена тема. Нито един здравомислещ човек не би си позволил да загуби своите приятели и семейството си заради подобна нечовешка концентрация. Е, разбира се, има и награда за всичко това — човекът имал шанс да открие или направи нещо, което надхвърля постигнатото преди него. Както и сам виждаш една малка част от Фокуса винаги е съпътствала човешката цивилизация. Нашата заслуга се състои в това, че институционализирахме тази саможертва, така че цялото общество да има полза от нея.

Докато говореше, Силипан започна леко да докосва стените, за да забави падането. За кратко изостана от Фам, но после и той намали скоростта.

— Колко ти остава до срещата с Анне Рейнолт? — попита Силипан.

— Малко повече от Ксек.

— Добре тогава, ще гледам да свършим по-бързичко. Една дама не бива да чака. — Той се разсмя. Силипан неведнъж беше показвал колко ниско мнение има за Анне Рейнолт. Ако тя не беше толкова веща в работата си, положението на Фам щеше да е много по-леко.