Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
— Мислех, че ги държиш изолирани.
В малки килии, както му описваше Езр Вин по време на разговорите им в пивницата.
— Има и такива. Зависи над какво работят — и той махна към надзирателите в помещението, облечени като санитари. — Така ни излиза много по-евтино. Сега двама души могат да обслужват всички техни претенции и да ги разтървават като се завърже бой.
— Бой?
— Професионални противоречия — изсмя се Силипан. — По-скоро вълнения. Стават опасни само ако се наруши балансът на „гнилия мозък“.
Двамата започнаха да се промъкват покрай гъсто подредените места. През визьорите на шлемовете Фам зърна очите на някои от „умните глави“. Те се местеха непрестанно нагоре-надолу, но никой не даде знак да е забелязал Фам или Тръд; просто гледката във визьорите обхващаше целият им хоризонт.
Отвсякъде се носеше неразбираемо мърморене — гласовете на „умните глави“ в помещението се смесваха. От време на време двамата различаваха по някоя дума на несе, но повече от казаното приличаше на несвързания говор на безумец или монотонното нареждане на заклинател.
„Умните глави“ трополяха непрекъснато върху клавиатурите. Силипан посочи ръцете им с особена гордост.
— Ето, виждаш ли, почти никой няма увреждания; не можем да си позволим да губим хора. Останаха ни съвсем малко човешки ресурси, а Рейнолт не притежава абсолютен контрол върху „гнилия мозък“. Слава богу, повече от година не сме имали медицински провал, а това е нещо, което почти не може да се избегне. Последният път една от „умните глави“ получи перфорация на дебелото черво след прочистване. Беше един от онези, които работят самостоятелно. Качеството на работата му спадна, но разбрахме, че сме изправени пред проблем, едва когато засмърдя нетърпимо.
Значи робът е започнал да умира бавно, от вътре навън, но е бил твърде съсредоточен в работата си, за да се разкрещи от болка; а дори в такъв случай никой не би му обърнал внимание.
Двамата стигнаха почти до тавана на помещението, а под краката им остана жужащия кошер от „умни глави“.
— За едно обаче си прав, боецо Тринли. Ако тия хора се занимаваха с аритметика или с настройване на музикални инструменти, резултатът щеше да е истински провал. Дори най-простият процесор само с едно мръдване на пръста ще го направи милиарди пъти по-бързо от който и да е човек. Ти нали чу как говорят „умните глави“?
— Да, но нищо не им се разбира.
— Това си е техен, вътрешен език. Усвояват го много бързо, когато работят по групи. Най-важно обаче е, че не извършват прости операции като машините. Те само използват компютърните ни ресурси. Схващаш ли — за нас, Новородените, „умните глави“ са следващото ниво в системата, което стои по-високо от софтуера. Те съчетават човешкия интелект с прецизността и търпението на машината. Ето защо нефокусираните специалисти — особено в техническите области, какъвто съм и аз — имат особено значение. Фокусът губи смисъл, ако няма нормални хора, които да го направляват и да откриват точния баланс между хардуер, софтуер и фокусирани. Ако всичко е направено както трябва, резултатът надхвърля многократно дори най-великите открития на Чуенг Хо.
Фам отдавна беше проумял всичко това. Но сега приемаше с недоверие всичко казано от своя гид като по този начин го предизвикваше да му обяснява все по-подробно и задълбочено същността на Фокуса.
— И с какво се занимава тази група в момента?
— Нека проверим. — И той даде знак на Фам да си сложи един от контролните шлемове. — Ето, нали виждаш — разделили сме ги на три групи. „Умните глави“ от най-горната група извършват рутинни операции и лесно могат да бъдат пренасочени. Те са най-добри в решаването на конкретни и ясни задачи. Средната група се занимава с програмиране. Като военен програмист това сигурно те интересува. — Той натисна някакво копче. Пред очите на Фам се заредиха огромни файлове с данни, които нямаха никаква логическа връзка помежду си. — Подменяме кодовете на насочващите системи на вашите собствени оръжия.
— Проклятие, никога не бих могъл да се справя с това!
— Прав си — изобщо не е по силите ти. Но за нашите ръководители като Рита Лиао например, които разполагат с екип от „умни глави“, това е рутинна задача. Сега им е наредила да препрограмират вашите оръжия и да оптимизират сигналната система. Те постигат лесно онова, което е възможно за нормалните хора, само ако са непрекъснато концентрирани. Комбинирани с развит софтуер, тези умници постигнаха код, който е двойно компресиран в сравнение с вашия, но затова пък действа пет пъти по-бързо при същия хардуер. Освен това премахнаха стотици програмни грешки из системата ви.