Дълбина в небето [bg]

— Не забелязвам никаква промяна в мозъчната картина.

— Няма да видиш нищо, докато не активирам новия модел. Съгласи се, че не мога едновременно да правя корекции и да обяснявам всяко свое действие. — Той замълча, съсредоточен върху клавиатурата. — Почти всичко е готово… Ето! Добре, нека сега да видим какво се получи. — Триизмерното изображение се промени. Сега почти всички точки светеха в синьо и трепкаха непрекъснато. — Ще ми трябват само няколко секунди, за да фиксирам картината. — Виждаш ли, Фам, в това наистина ме бива. Дори не знам с какъв специалист от твоите Чуенг Хо би могъл да ме сравниш. Аз съм нещо като програмист, но не правя програми. Имам умения и на невролог, тъй като от мен зависи крайният резултат при пренастройката на „умните глави“. Мисля обаче, че съм по-скоро нещо като специалист по хардуера. Аз поддържам машината и мога да получа от нея резултатите, които са ни необходими.

Внезапно Тръд се намръщи.

— Ъх. Проклятие! — Той погледна назад към ъгъла, където работеше другият от Новородените. — Бил, нивото на лептоните на тоя приятел е още ниско.

— Изключи ли полето?

— Естествено. Петте фундамента трябваше да са се променили досега.

Бил не дойде при тях, но се загледа в триизмерното изображение на мозъка на пациента.

Синята линия все така продължаваше да примигва хаотично. Тръд продължи:

— Очевидно процесът не може да завърши, но не разбирам каква е причината за това. Ти можеш ли да се погрижиш?

И той посочи с пръст към Фам, давайки да се разбере, че има по-важна работа.

— Но ти нали се подписа за него? — колебливо рече Бил.

— Бъди спокоен, подписах се. Ти само се погрижи за него, става ли?

— Добре тогава.

— Благодаря ти. — И Силипан даде знак на Фам да излизат от залата на МРИ; изображението на мозъка се изгуби. — Проклетата Рейнолт, работата в нейния отдел е най-сложна — не е като да четеш по книжка. Може всичко да си направил според указанията и накрая пак да оплетеш конците.

Фам го последва надолу по тунела, прокопан в Диамант Едно. Стената беше украсена с изящни релефи, направени с прецизността на съвършените картини, които го поразиха на банкета на Новородените. Очевидно не всички „умни глави“ се бяха специализирали в техническите операции; двамата със Силипан подминаха няколко групи роби-гравьори, които работеха в дъното на тунела, надвесени ниско над увеличителните стъкла. В ръцете си държаха длета, които по-скоро приличаха на игли. Фам беше идвал тук, но много по-рано, още преди няколко Бдения. Тогава фризът беше само грубо очертан — планинска верига, в полите на която се придвижваше нещо като военна колона, устремена към неясна цел. Но той различи всичко това едва след като прочете заглавието: „Защитата на Френк“. Сега обаче скулптурните композиции бяха завършени — лицата на фигурите имаха строги черти и сияеха във всички цветове на дъгата. Целта им приличаше на някакво митично чудовище. Създанието не беше съвсем непознато — сигурно са го взели от описаните в Хрониките на Ктул ужасии, които разкъсват човеците с острите си зъби и поглъщат още димящи окървавените късове от телата им. Новородените страшно се гордееха със завладяването на Френк. Фам обаче дълбоко се съмняваше, че мутантите, с които са воювали там, са били чак толкова живописни. Той забави крачка, а Силипан изтълкува това като знак за възхищение.