![Дълбина в небето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/7/dlbina-v-nebeto-bg-download.jpg)
Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
— Никой няма да й направи нищо лошо, Езр.
— Известно ми е. Тя е твърде ценен специалист, за да й причинят нещо. Също като баща ти. — В погледа му просветна нещо, но то не беше обичайният гняв. Бедният Езр й се молеше. — Те ще поддържат живота в тялото й и ще гледат да е сравнително чиста. Но не бих искал да й причинят нещо по-лошо от онова, което вече са й сторили. Наглеждай я, Киви. Ти поне разполагаш с реална власт. Във всеки случай имаш повече влияние и възможности от такава дребна риба като Тръд Силипан.
Това беше първият случай, в който Езр я молеше за помощ.
— Обещавам ти да се грижа за нея, Езр — меко отвърна Киви. — Давам ти дума.
Няколко секунди след като образът му изчезна от екрана, тя продължаваше да седи неподвижно на мястото си. Странно как едно обаждане, което имаше за цел да послужи за прикритие, й повлия толкова силно. Но Езр винаги беше оказвал силно влияние върху нея. Когато беше на тринайсет, той й се виждаше най-прекрасния мъж във Вселената. А единственият начин да привлече вниманието му върху себе си бе като го вбесява. Но тази юношеска необузданост трябваше да премине рано или късно. Сега се питаше дали жестокостта на Дием не стана причина душата й да закоравее и не пресече ли тя веднъж завинаги невинните й пориви от времето преди ужасното масово убийство. Където и да се коренеше причината, сега беше доволна, че по някакъв начин може да помогне на Езр.
Дали параноята не е заразна? Луан Перез беше мъртва, ето че сега Езр излизаше в почивка за необичайно дълъг период. „Питам се кой стои зад всички тези промени в графиците на Бденията.“ Киви отново се съсредоточи върху информацията, до която успя да се добере. Промените ставаха с благословията на управителния съвет, но… Последната дума имаше Ритцер Брюхел. Това се случваше често напоследък. Някой от Пастирите се разписваше под всички промени в графика на Бденията.
Совалката на Киви продължаваше бавно да се издига. От това разстояние долу се виждаха само остри зъбери и огреният от слънчевите лъчи Диамант Две, чийто блясък затъмняваше всичко с изключение на най-ярките звезди. Гледката можеше да мине за картина от някое диво и необитавано място, ако не беше правилната геометрична форма на лагера на Чуенг Хо. Увеличеше ли изображението, Киви можеше да види дори няколко от складовете в системата на L1. Ниско долу в сянката на скалите се намираше Хамърфест и дестилационната. И арсеналът в точка L1-A. В орбита кръжаха лагерът на Чуенг Хо, складовете, повредените и все още действащи кораби — всички събрани на едно място. Киви понякога ги използваше за допълнителен източник на енергия за електрическите джетове. Заедно представляваха една добре действаща динамична система, макар привидно да изглеждаха доста хаотично струпани, не като орбиталните кейове от първите години на Изгнанието.
Киви прецени с вещината на опитен специалист картината пред себе си, макар съзнанието й да се занимаваше с несравнимо по-сложните политически интриги. На по-малко от хиляда метра пред совалката се появи старият междузвезден кораб на Чуенг Хо „Невидима ръка“, сега превърнат в частна собственост на Ритцер Брюхел. Щеше да мине съвсем близо край него. „Хм.“ Ами ако Ритцер Брюхел е отвлякъл Луан Перез? Това би било най-дръзкото престъпване на разпоредбите на Томас. „При това е твърде възможно то да не е единственото.“ Ако сега му се разминеше безнаказано, може би щяха да последват и други мъртъвци. „Езр!“
Киви си пое дълбоко въздух. „Решавай проблемите последователно, един по един. Да допуснем: Флория е права и Луан е още жива, станала играчка на Ритцер във владенията му на «Невидима ръка».“ За съжаление имаше определен срок, в който Томас да предприеме ответни действия срещу нарушенията на друг Пастир. Ако се оплаче, но въпреки това се забавят, Луан можеше наистина да умре, а всички улики около смъртта й просто да изчезнат.
Киви се извърна на мястото си и погледна с невъоръжено око към „Невидима ръка“. Намираше се на по-малко от хиляда метра от него. Сигурно щяха да минат дни, докато успее да състави някакъв план в тази оплетена ситуация. Корпусът на кораба беше толкова близо, че дори виждаше аварийния изход и амбразурите за лазерните оръжия, които се очертаваха върху дългата му страна. Киви познаваше конструкцията на „Невидима ръка“ не по-зле от който и да е от L1; беше прекарала на борда му цялото пътуване до системата на Изчезващата и го използваше за пример всеки път, когато й се удадеше случай. Познаваше тайните му кътчета и което е по-важно — имаше разрешен достъп на него като помощник Пастир. Това бе едно от многото неща, за които Томас й се доверяваше безрезервно. Никога досега не се беше възползвала от своите правомощия по толкова, хм, съмнителен начин, но…