Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
Минаха през херметическия люк и попаднаха в нещо като лазарет. Вътре имаше няколко хладилни камери, които сякаш бяха пригодени за лечение, а не за летаргичен сън. От другата страна на помещението иззад сложното оборудване се виждаше още една врата, запечатана със специалния знак на Пастира. Тръд се озърна нервно нататък и повече не погледна в тази посока.
— Ето, тук става магията на Фокуса, Фам — и той го помъкна през стаята, далеч от опасната врата. Един от техниците работеше нещо върху отпуснатото тяло на един от „умниците“ — въртеше насам-натам главата на пациента си в нещо като скенер, който заемаше по-голямата част от помещението. Уредът можеше да направи точна диагноза само по външния вид, въпреки че изглеждаше също толкова недодялан, както и цялото останало оборудване на Новородените.
— Ти вече си запознат с основните принципи, нали, Фам?
— Така е — бяха им ги обяснили много внимателно по време на първото Бдение след убийството на Джими. — Имате някакъв специален вирус — „гнилият мозък“, с който сте ни заразили всичките.
— Именно, именно. Но онова беше само една военна операция. В повечето случаи заразата не преминава мозъчно-кръвната бариера. Случи ли се това обаче… Нали са ти известни глиалните клетки? Всъщност техният брой в мозъка е много по-голям от невроните. И така, вирусът използва тези клетки като основа за своето размножаване, затова ги инфектира всичките. След близо четири дни…
— … Разполагате с „умна глава“?
— Не, само със суров материал за „умна глава“; мнозина Чуенг Хо приключиха още на този стадий — нефокусирани, в отлично здраве, но с хронична инфекция. При такива хора всеки неврон от мозъка е свързан с инфектирана клетка. А всяка заразена с вируса клетка е годна да извършва различни видове дейност. Този човек вече… — Той се обърна към техника, който все още манипулираше изпадналата в безсъзнание „умна глава“. — Били, тоя за какво е тук?
Бил Фуонг повдигна рамене.
— Много се е биел. Просто трябва да го извадя от строя. Няма никакъв шанс „гнилият мозък“ да се разпространи, но Рейнолт иска неговите пет фундамента да бъдат преориентирани в последователност, която…
Нататък продължиха на неразбираем за Фам жаргон. Той погледна с привидно безразличие към „умната глава“. Еджил Манри. Преди експедицията Еджил се славеше като ненадминат шегаджия и постоянно си правеше каламбури с околните. Сега обаче… Сега сигурно е по-добър аналитик от който и да било корифей на Чуенг Хо в тази област.
Тръд обясняваше нещо оживено на Фуонг.
— Уф, не разбирам защо трябва да се пипат петте фундамента, от това нищо добро няма да излезе. Но в края на краищата тя е шефът, нали така? — той се ухили на събеседника си. — Ей, дай аз да го оправя тоя. Искам да покажа на Фам как става.
— Само се подпиши.
Фуонг си тръгна с леко отегчен вид. Силипан се промъкна между стената и боядисания в сиво скенер. Фам отбеляза, че уредът се захранва от сноп разноцветни кабели, всеки дебел един сантиметър в диаметър.
— Това да не е нов вид хипнотизатор, Тръд? Изглежда като някаква старомодна вехтория.
— Не, не е точно така. Помогни ми да сложа главата на тоя приятел в центъра, така че да не докосва страничните стени… — Прозвуча предупредителен звън на аларма. — За бога, дай на Бил пръстена, дето е на ръката ти. Ако се забавиш още малко, полетата на тая машинария ще ти изтръгнат пръстена барабар с пръста.
Дори при липсата на каквато и да е гравитация беше много трудно да се маневрира с безчувственото тяло на Еджил Манри. Той беше здраво завързан и притеглянето на астероида стигаше, колкото главата му да се задържи в хоризонтално положение.
Тръд се отдръпна и огледа самодоволно резултата от работата си.
— Всичко е готово. Сега ще видиш за какво става дума, момчето ми. — Той каза нещо и във въздуха между тях заплува неясно изображение, най-вероятно разрез на главата на Еджил. Фам различи основните анатомични форми, но всичко останало по нищо не напомняше наученото за строежа на човешкото тяло. — Беше прав за халюцинирането, Фам. Това е стандартен МРИ, стар като света. Затова пък работи добре. Ето погледни тук — на това място е концентрирана хармонията на петте фундамента.
Курсорът се насочи към една заоблена част на повърхността на мозъка.