![Дълбина в небето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/7/dlbina-v-nebeto-bg-download.jpg)
Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
Совалката излезе от сянката на скалите и слънчевата светлина измести синкавото сияние на Арахна. Склоновете откъм слънчевата страна представляваха само голи скали — графит или диамант. Киви приглуши ярката светлина в кабината и отново се върна към рапорта за Луан. На първи поглед изглеждаше съвсем ясен и подробен. Това лесно би могло да я подведе, ако вече не таеше някакво подозрение и не беше наясно с изискванията за оформяне на документацията при Новородените. Питаше се къде са третата и четвъртата проверка на данните от аутопсията. Рейнолт всеки път изискваше от своите „умни глави“ да ги правят: тази жена губеше всякаква милост, когато станеше дума за пропуск при някоя от „умните глави“.
Докладът беше фалшифициран. Томас щеше да разбере това още щом го погледне.
В слушалките й се разнесе звън.
— Здравей, Езр!
Проклятие. Обаждането й до него беше само прикритие, за да свали от мрежата огромния блок информация за Луан, което иначе нямаше да мине незабелязано. Но ето че сега той отговаряше на повикването й. За момент илюзията, че седи до нея в совалката, беше съвършена. После изображението се разми, защото компютърните очила не можаха да се справят с резките движения на главата й. Затова превключи образа на фиксирана позиция. Зад гърба му се откроиха тюркоазните стени на най-горната част на Хамърфест. Естествено, пак е на посещение при Триксия.
Картината вече беше достатъчно ясна, за да различи нетърпението по лицето му.
— Реших да ти отговоря, колкото се може по-бързо. Нали знаеш, че приключвам дежурството си след шейсет Ксек.
— Да. Извини ме, че ти досаждам. Току-що прегледах персоналните задачи. Двамата с теб сме в екип за планирането на някои от операциите. Но както и да е, сега имам съвсем конкретен въпрос. — Мисълта й се опитваше да изпревари думите, търсейки трескаво някаква по-безобидна тема, която би оправдала обаждането й. Странно как и най-простият опит за измама може да усложни живота на човек. Тя продължи да запълва ефира с празни приказки, докато накрая не изтърси една наистина голяма глупост. Сега Езр вече я гледаше с подозрение. После повдигна рамене.
— Ти говориш за края на Изгнанието, Киви. Един господ знае какви специалисти ще са ни необходими, когато установим контакт с Паяците. Предполагам, че тогава ще се наложи да прекратим летаргичния сън на всички в колонията, за да се справим със ситуацията.
— Съгласна съм, това е общият план, но мен ме интересуват някои подробности… — Киви продължи да го усуква без сама да знае докъде ще стигне така. Сега най-важно за нея бе просто да сложи край на разговора. — … Значи ще помисля още по този въпрос. Предлагам ти да се видим лично след края на почивката ти.
— До тогава има много време — сбърчи лице Езр. — Излизам за петдесет Мсек.
Близо две години.
— Какво?!
Това беше четири пъти повече от продължителността на нейните почивки.
— Нали знаеш — трябват нови лица и т.н.
От неговата смяна имаше хора, които не разполагаха с много време. Томас и управителният съвет — в който участваха Киви и Езр! — прецениха, че всеки един се нуждае от повече свободно време, за да посещава опреснителни курсове по своята специалност и да подобри квалификацията си.
— Май доста отрано започваш.
А 50 Мсек бяха доста по-дълъг период от онова, което очакваше.
— Е, все отнякъде трябва да се започне.
Той отклони поглед от екрана. Дали не гледаше Триксия? Когато отново заговори, в тона му вече нямаше нетърпение, но въпреки това се усещаше някакво напрежение.
— Виж, Киви, аз ще съм в леда доста време, а дори след това ще продължа на облекчен режим на работа. — Той вдигна ръка, сякаш искаше да изпревари нейните възражения. — Не се оплаквам! Аз също взех участие в тази дискусия… Триксия обаче ще остане будна през цялото време. Тя никога не е оставала сама за толкова дълъг период, а сега няма да има кой да се грижи за нея.
На Киви й се прищя да протегне ръка и да го погали.