![Дълбина в небето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/7/dlbina-v-nebeto-bg-download.jpg)
Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
„Това ми стига; време е да се махам от тази лудница!“ Въпреки това Киви се поколеба още миг. Тук имаше още толкова много познати имена и лица, които помнеше отпреди. До всеки от портретите имаше знак, че човекът е умрял. Беше още дете, когато за последен път видя тези хора, но не ги помнеше такива… Лицата пред нея имаха отсъстващото изражение на спящи хора, с ужасни следи от обгаряне или измръзване. Живи и мъртви, измъчвани, но продължаващи да се съпротивляват. „Те всички са отпреди случилото се с Джими Дием.“ Тя знаеше, че след битката е имало разпити и период от много Ксек между атаката и възстановяването на Бденията, но… Киви онемя от ужас. Почувства как краката й се парализират, а стомахът й се свива на топка. Продължи да преглежда имената. Кира Пен Лизолет. Мама. Измръзнало лице, очите продължаваха да гледат твърдо напред. „Какво е сторил Ритцер с теб?! Как е възможно Томас да не знае за това?!“ Тя вече не бе в състояние да проумее написаното под снимката. Внезапно пред нея се появи видеокартина. Стаята остана непроменена, но се изпълни със звуци и картини от миналото. Откъм отсрещния ъгъл се разнесе тежко дишане и нечии стонове. Киви се запромъква нататък и картината се нагоди почти перфектно спрямо нейното положение. Внезапно се озова лице в лице с… Томас Нау. Много по-младият Томас Нау. Той сякаш се люлееше от кръста нагоре, а долната част от тялото му излизаше извън обсега на очилата й. Лицето му беше изкривено от почти екстатична наслада, каквато Киви неведнъж беше виждала, когато оставаха сами и той проникваше в нея. Но този Томас държеше в ръка тесен и дълъг, обагрен в червено нож. Той се наведе надолу към някого, когото тя не можеше да види, и стенанията преминаха в пронизителен писък. Киви промени ъгъла на записа и погледна надолу към жената, която Нау кълцаше с острието.
„Мамо!“ Миналото остана безразлично към нейния писък; Нау продължи пъкленото си дело. Киви се преви, повръщайки върху очилата. Вече не виждаше картината, но звуците от миналото продължаваха да ехтят в ушите й, сякаш всичко се случваше сега, в нейно присъствие. Щом престана да повръща, дръпна яростно очилата и ги запрати настрани. Задави се и взе да кашля; всичко беше защитен рефлекс, предизвикан от обзелия я животински ужас.
Светлината се промени и вратата на стаята се отвори. Раздадоха се гласове, но те вече идваха от сегашния момент.
— Да, Марли, тя е тук.
— Пфу, ама че бъркотия.
Говореха двама мъже и гласовете им все повече доближаваха мястото, където се криеше Киви. Тя отстъпи инстинктивно назад, после се сниши и пропълзя по пода. Внезапно насреща й изскочи нечие лице.
— Мили б…
Киви рязко се изправи, а ръба на ръката й мина на милиметри от врата на противника. Китката й се вряза с всичка сила в стената зад него. Чак до рамото я прониза непоносима болка. После усети убождането на парализиращото острие. Обърна се и опита да се промъкне между двамата си нападатели, но вече беше късно — краката й отказваха да се подчинят. Двамата изчакаха предпазливо още секунда-две. После този, който изстреля парализиращата стреличка — Марли — се ухили и сграбчи безчувственото й тяло. Тя не успя дори да шавне. Едва дишаше. Въпреки това за голяма своя изненада почувства ръката на Марли да опипва гърдите й.
— Всичко си й е на място, Тънг, не се притеснявай — Марли се изхили доволно. — Може пък и да имаш причина да се тревожиш. Я гледай каква дупка е направила в стената. Само няколко милиметра встрани и сега щеше да дишаш през врата си!
— Пссст! — разнесе се сърдитият глас на Тънг.
— А, значи сте успели да я хванете. Хубаво.
Беше гласът на Томас. Идваше откъм вратата. Марли бързо охлаби хватката около гърдите й. После я извлече на открито.
Киви не можеше да извърне глава и виждаше само онова, което се намираше непосредствено пред очите й. Томас, спокоен както винаги. „Спокоен както винаги.“ Той небрежно я погледна и кимна към Марли. Киви се опита да изкрещи, но от гърлото й не излезе нито звук. „Томас ще ме убие като всички онези преди мен… Ами ако не го направи? Ако не го направи обаче, нищо в тази вселена няма да може да го спаси.“