Колелото на Осхайм [bg]

— Ще отдам почитания на кардинала… — Говорех достатъчно високо, за да ме чуят през гръмкото барабанене на дъжда по накатранения покрив на носилката. Капитанът на стражата ѝ вече трябваше да ми се е представил и да е поискал документите ми. Вместо това цялата колона просто стоеше и не ми обръщаше внимание. — Вижте сега… — Цялата напереност изчезна от гласа ми, тъй като все още нито едно лице не се обръщаше към мен. Ледена вода потече по гърба ми заедно с увереността, че тук има нещо ужасно нередно.

Извъртях Убиец на място — ловко движение, което жребецът владееше добре. С краката си, притиснати плътно към тялото му, усещах нервно играещите мускули — конят беше уплашен и като се има предвид, че бе получил името си от нормалната си реакция срещу заплаха… аз също се уплаших. Погледнах черната лъскава врата на носилката с емблемата на папския орден и водните капки, покрили короната и сърпа на Хемалунг. Носачите стояха, без да помръдват, навели мокрите си глави, и изведнъж силно ми се отщя да отварям тази врата.

Докато гледах, ми се стори, че водата, капеща под вратата, е по-тъмна, отколкото би трябвало.

— Ами аз… ъъъ… забравих нещо. — Забих пети в ребрата на Убиец. — Извинете, грешката е моя.

Вратата на носилката започна да се отваря бавно, като че ли вятърът се бе промушил покрай ръба ѝ и я бе задърпал. Сякаш някаква ледена нематериална ръка бръкна в гърдите ми, провря пръсти между ребрата ми и стисна здраво.

Порив на вятъра отметна изцяло вратата и тя се тресна в стената на носилката. Остатъците от дневната светлина се оказаха недостатъчни, за да пробият мрака вътре, и разкриха само едно нещо — бяла порцеланова маска, каквато някой богаташ би могъл да носи на маскарад. Очите зад процепа останаха невидими, но въпреки това режеха като счупено стъкло. Маската от операта на Вермилиън!

Забих пети в хълбоците на Убиец и полетях като арбалетна стрела. Неродения принц изскочи от носилката тъй опустошително, че трески от нея профучаха покрай ухото ми, докато галопирах приведен. Понесе се след нас като мощен вятър през гора. Влажен разкъсващ звук ни следваше по пътя. Копиеносците се обръщаха, докато прелитахме покрай тях, и се опитваха да вкарат в действие оръжията си, но се оказаха мудни и странно некоординирани даже за церемониални гвардейци. Трябваше да се приведа, за да избегна остриетата на последните две алебарди, и ето че най-сетне се озовахме на открито, Убиец и аз срещу мрака и дъжда.

По принцип не е препоръчително да се озърташ назад, особено когато бягаш презглава от някаква опасност. Какво ще стане, да не би да започнеш да тичаш по-бързо? Това не е донесло нищо хубаво на жената на Лот и макар че не бях усвоил кой знае колко уроци от библията, би трябвало да се придържам здраво към този. Е, поне се държах здраво за коня си, така че успях да не падна. Може би мракът ме спаси, като скри достатъчно подробности, за да опази разума ми. Докато Неродения принц се носеше покрай гвардейците с плющяща кардиналска роба, всеки мъж изригваше в червена касапница от разкъсана плът и бели кости. Съдържанията на телата им политаха към принца и полепваха по него, където го докоснат, стичаха се, пренареждаха се, така че крачка по крачка той растеше и се променяше.