Колелото на Осхайм [bg]

— Тяхната война сложи край на интереса им към този въпрос и хиляда години превърнаха една малка грешка, която би могла да се поправи, в голяма, която не може. — Синята дама ме гледаше от огледалото, там вече нямаше и помен от моето лице. Изглеждаше стара, макар и не толкова стара като баба ми или сестра ѝ. В лицето ѝ обаче имаше по-малко жизненост — кожата бе изпъната силно върху костите ѝ, тънка като хартия, а очите ѝ бяха замъглени. — Някои мислят, че ключът може да се използва, за да спре двигателите на Колелото, и това ще забави неизбежната катастрофа. Възможно е, но не много вероятно, а представлява такова прахосничество… ключът унищожен, за да ни спечели няколко месеца, в най-добрия случай няколко години. По-добре да го завъртим в обратната посока — да претоварим онези двигатели, да завъртим Колелото, както са го направили някога Строителите, и да предизвикаме края за броени мигове. Човекът, който направи това, ще си гарантира място в новия ред на нещата, а един чист, внезапен преход ще направи по-лесно за умелите между нас да преживеят промяната и да вземат със себе си не само няколко следовници, а десетки, може би дори стотици.

— Ти си пратила Едрис Дийн да убие майка ми. — Вкопчих се в гнева си, той поне изглеждаше чист и без усложнения.

— Това действие не бе породено от злоба, Джалан. Ставаше дума за оцеляване. В сърцето си знаеш, че когато въпросът опре до това да изгориш или да не изгориш, ще избереш да спасиш себе си пред другите. Това е честност. Това е истината в центъра на нашата същност. Ти трябва да…