Без светлина [bg]

Калатис бе застанал на верандата над плажа. Пушеше нова пура и носеше тъмни панталони и свободно падаща копринена риза в пастелно оранжево. Той дочу далечното бръмчене на следващия самолет и погледна часовника си. Точно навреме. Помисли си за Джейл. Тя също скоро щеше да привърши своята задача. Към три или четири часа и двамата щяха да са свършили нощната си работа и после щяха да се пъхнат в леглото със снежнобели чаршафи от египетски памук и да останат в него до обяд. Междувременно имаше хора, на които плащаше да работят в обичайните делови часове, а най-голямата операция на Калатис щеше да продължи да напредва към своя финал с неумолимото ускорение на каменен блок, търкалящ се надолу по планински склон.

Той наблюдаваше, докато мигащите светлинки на самолета се спускаха от нощното небе към водите на залива, после той рязко се наклони и звукът се чу право отпред, макар че се виждаха само светлините. Самолетът се плъзна по повърхността на водата, а после изведнъж се появиха две бели следи от пръски, когато понтоните докоснаха водата, а тътенът на двигателите постепенно започна да намалява при движението на самолета към пристана.

Оглеждайки подредената маса на верандата, Калатис прибра корема си и отново опъна ризата около кръста си. Този клиент беше много по-интересен от обикновено. Един подобаващ начин да приключи вечерта. Той се обърна към пристана и се вслуша в предизвестяващите звуци. Двигателите спряха и самолетът се понесе по инерция последните няколко метра към кея, чуха се шумовете от акостирането, мъжете от охраната даваха нареждания един на друг и накрая стъпките по кея, докато неговите хора водеха клиента със забързани очи нагоре, после през моравата и накрая към верандата, където свалиха превръзката.

— Моите почитания, мис Доната — рече Калатис с най-приятния си глас. — За мен е удоволствие да те видя отново.

Мис Патриша Доната беше на трийсет и шест години. Беше завършила право в Станфорд и беше експерт-счетоводител. Работеше нещо като… консултант. Имаше малки гърди, но много дълги крака, които щедро показваше. Освен това във вените й вместо кръв течеше студена вода. Калатис я смяташе за проницателна и изключително способна представителка на своите клиенти.