Артър & Джордж [bg]

— И знаеш ли какво още каза? Дръзна да намекне, че няма да е добре за репутацията ми, ако моите… аматьорски догадки бъдат направени публично достояние. Не съм срещал тъй снизходително отношение, откакто бях беден лекар в Саутсий и се мъчех да убедя един богат пациент, че е напълно здрав, докато той настояваше, че е на смъртно легло.

— И какво направи? В Саутсий имам предвид.

— Какво направих ли? Повторих му, че е в цветущо здраве, той отвърна, че не плаща на лекар, за да му казват такива неща, тогава го пратих да си търси друг лекар, който ще му открие каквато болест си пожелае.

Джийн се разсмива на описанието, но към веселието й се примесва лека тъга, че не е била там, не е могла да бъде там. Вярно, бъдещето е тяхно, но изведнъж й се иска да можеше да има поне късче от миналото.

— Какво ще правиш сега?

— Знам точно какво да направя. Ансън си мисли, че съм подготвил този доклад с намерението да го пратя на вътрешното министерство, където ще събира прах и ще бъде споменато мимоходом в някой вътрешен отчет, който може накрая да види бял свят, когато всички сме мъртви. Нямам намерение да играя тази игра. Ще публикувам разкритията си колкото се може по-нашироко. Във влака го обмислих. Ще предложа доклада си на «Дейли Телеграф», където, смея да вярвам, ще го отпечатат с радост. Но ще направя и нещо повече. Ще ги помоля да сложат надпис «Без авторски права», тъй че другите вестници — особено в Мидланд — да могат да го публикуват безплатно и в пълен размер.

— Великолепно. И толкова щедро.

— Това между другото. Въпрос на ефективност. Освен това ще се погрижа да изложа с пределна яснота позицията на капитан Ансън по случая, предубедената му намеса от самото начало. Щом иска моите любителски догадки за дейността му, ще ги има. И когато приключа с него, може да открие, че професионалното му бъдеще не е толкова светло, колкото предполага.

— Артър, ако ми разрешиш…

— Да, скъпа.

— Може би е за предпочитане да не превръщаш това в лична вендета срещу капитан Ансън.

— Не виждам защо не. До голяма степен злото се корени именно в него.

— Имам предвид, скъпи Артър, че не бива да позволяваш капитан Ансън да те отклонява от първоначалната цел. Защото ако допуснеш това, той ще е най-доволен.

Артър я поглежда с гордост и радост. Препоръката е не само полезна, но и много интелигентна.

— Напълно си права. Няма да мачкам Ансън повече, отколкото се налага в полза на Джордж. Но няма и да му се размине. Ще опозоря и него, и цялата полиция с втората част на разследването си. Мъглата около виновника започва да се разсейва и ако успея да докажа, че е бил под носа на Ансън от самото начало, а той не си е мръднал пръста, какво му остава, освен да напусне поста? Когато приключа с тази история, ще се погрижа стафордшърската полиция да бъде реорганизирана от горе до долу. Пълен напред!

Той забелязва усмивката на Джийн, която изглежда изпълнена едновременно с възхита и умиление. Неустоима комбинация.

— И като стана дума, скъпа, мисля, че е крайно време да набележим дата за сватбата. Иначе хората може да те помислят за безсъвестна флиртаджийка.