Ладията на Харон

— Напомни ми да не те псувам на майка — измърмори Мърсър. — ПАПС знаят ли, че петролопроводът ще бъде ремонтиран за няколко месеца?

— Повярвай ми, няма да може. Докато нашите млади еколози мислят, че действията им имат за цел да запушат петролопровода, аз те уверявам, че тръбата ще се взриви на около осемдесет места и ще разлее петстотин хиляди барела петрол. Това са двайсет и един милиона галона непреработен петрол, приблизително два пъти повече от количеството, което «Ексон Валдиз» разля през 1989 година.

— Замразяването на петрола по линията няма дори да напука тръбата. Стоманеното уплътнение е дебело около сантиметър и няма достатъчно силно вътрешно налягане, за да я пръсне — подчерта Мърсър.

— Имаш право, но щом аз казвам така, ще възникне повече от достатъчно налягане, за да се разлее петролът на няколко километра от петролопровода — мазно се усмихна Кериков.

Изведнъж Мърсър се уплаши за нещо много по-важно от собствения му живот. Нямаше съмнение, че руснакът казва истината. Той бе измислил начин да взриви петролопровода в Аляска. Като човек, работил на някои от най-девствените места на планетата, опитвайки се да намери равновесие между потребностите на човечеството и уязвимостта на природата, Мърсър не искаше да мисли за опустошенията, които би нанесла подобна катастрофа. През щата Аляска щеше да минава черна ивица суров петрол, грозно петно, което може би никога нямаше да бъде изчистено. Колкото и радикални и опасни да бяха ПАПС, Мърсър не можеше да повярва, че биха се съгласили на такъв ужасен акт, за да рекламират каузата си. Това беше все едно палестинска терористична организация да хвърли ядрена бомба в Ерусалим. Организациите като ПАПС искаха да привличат внимание към възгледите си, а не да унищожават онова, което се стремяха да запазят.

Те с готовност биха се съгласили да замразят петрола и да блокират петролопровода за няколко месеца или завинаги, ако смятаха, че е правилно да постъпят така. Това би било голяма победа за каузата им. Но да го взривят? Да разлеят съдържанието му от стотици хиляди барели петрол? Природозащитниците никога не биха се съгласили на подобно нещо.

Мърсър не можеше да си представи, че Аги Джонсън, е участничка в нещо толкова противно, което противоречи на всички закони на природата и човека. Нямаше начин тя да седи със скръстени ръце, докато организацията и съсипва Аляска, и да подвежда Мърсър, че не знае нищо за крайните цели на Кериков. А щом Аги, приятелката на Ян Верховен, не знаеше нищо, тогава и активистите на ПАПС не съзнаваха какво вършат. Мърсър се ядоса — на Кериков и на себе си, че не е предугадил опасността и не е вдигнал тревога, когато бе намерил «Джени IV».

Руснакът го наблюдаваше, докато душевното състояние на Мърсър се променяше. Кериков умееше да преценява настроенията на хората и да чете мислите им. Това беше дарба, която му бе служила добре по време на кариерата му в Съветския съюз.

— Започваш да проумяваш мащабите на действията ми — подигравателно каза той. — Замисли се върху следното. Разрушаването на петролопровода и унищожаването на ценните екосистеми е само за отвличане на вниманието от истинските ми цели. Това е само единият зъб на трипосочна операция. Ако Русия имаше смелостта да я осъществи, «Ладията на Харон» щеше да завърши тук, в Аляска, но аз разширих обхвата й, приспособих я към света днес и я направих астрономически доходна. Ще се учудиш, ако разбереш колко много хора искат да видят Съединените щати зависими от вносен петрол. — Кериков се изсмя грубо. — И ще се изумиш, ако научиш, че мнозина от тях са американци.