Ладията на Харон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-626-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Ладията на Харон». Краткое содержание книги:
Помага им Аги Джонсън, красивата дъщеря на петролен магнат, която издава тайните на компанията на екотерористите. Но Кериков не е включил в сметката геолога Филип Мърсър.
Мърсър познава всички подходящи хора на всички подходящи места… а може би по-скоро всички неподходящи хора на всички неподходящи места? Той няма намерение да позволи на Кериков да съсипе политиката, икономиката и околната среда на Съединените щати.
Може ли един човек да спре цяла армия?
Ако човекът е Филип Мърсър… отговорът е «Да»!
— Препрочитам «Война и мир». Какво мислиш, че правя? И аз съм затворник като теб. — Аги излезе от голям метален шкаф и застана под светлината на слабата крушка.
Мърсър скочи на пода, бързо се приближи до нея, взе я в обятията си и впи устни в нейните, като я целуваше трескаво, сякаш нищо друго на света нямаше значение.
След минута тя отстъпи назад задъхана.
— Това пък какво беше?
— Не знам — глуповато се усмихна той. — Но не можеш да отречеш, че беше хубаво.
— Няма да ме чуеш да се оплаквам, но не си избрал много романтично място, за да изразиш чувствата си. — Смарагдовозелените и очи блестяха, макар че беше изтощена от изпитанията, които бе преживяла.
— Добре ли си?
Аги кимна. Мърсър я попита откога е на петролната платформа.
— Отвлякоха ме на паркинга пред хотела ти, след като те напуснах. Нападнаха ме двама мъже. Убиха гост на хотела и после ме откараха с микробус. Упоиха ме и когато дойдох на себе си, бях тук. — Гласът и беше силен и изпълнен с решителност, но тя изглеждаше крехка и беззащитна като дете. В същото време обаче беше толкова женствена, че Мърсър забрави за положението, в което се намираха, и открадна една минута, за да я гледа. Аги се почувства неудобно и нервно прокара пръсти през късата си коса.
— Не ме гледай — каза тя. — Изглеждам ужасно.
— Напротив. Красива си — задъхано каза той, смутен от емоционалната си реакция на нейното присъствие, а после отмести очи от нея и набързо огледа помещението. — Трябва да намерим начин да се измъкнем оттук и да ги спрем. Имаш ли представа какво смятат да правят ПАПС?
— Не знаех, докато не говорих с онова извратено руско копеле. Той ми каза как с помощта на ПАПС ще замрази петрола в тръбопровода.
— Това е само половината истина. Кериков смята да го взриви и да разлее петстотин хиляди варела суров петрол из цяла Аляска.
Аги пребледня, обезпокоена за природата, която обичаше.
— Господи, не. Не може да го направи.
— Опасявам се, че може и ще го стори, освен ако не му попречим. Твоят приятел е замесен в тази история от самото начало.
— Абсурд. — Аги автоматично защити Ян Верховен. — Повярвах на Кериков, когато ми каза, че Ян е помогнал да прикрепят контейнерите с течен азот, но той никога не би позволил петролопроводът да бъде разрушен и съдържанието му да се разлее. Би предпочел да умре.
— Възможно е да не знае за плановете на Кериков — съгласи се Мърсър. — Но това не означава, че не е доброволен съучастник в най-големия саботаж в историята. А сега трябва да проверя как да накарам асансьора да заработи.
— Вече опитах. Захранването към контролните уреди за нагоре е прекъснато и няма как да съединим веригата — авторитетно заяви Аги. — Предполагам, че прекъсвачът в най-горната кутия е изключен.
Мърсър изпита леко мъжко превъзходство, като мислеше, че тя вероятно не разбира от електротехника, и той някак ще съумее да свърже висящите от таблото жици. Аги го наблюдаваше със снизходителна подигравателна усмивка.
— Мислех, че имаш научна степен по науките за опазване на околната среда.
— Магистърска. Баща ми настоя да следвам механоинженерство и електроинженерство.
— Сериозно?
— Всичко беше част от големия му план да ме подготви да поема контрола над «Петромакс Ойл». Разбира се, той знае, че няма да го направя, но продължава да храни надежди, че ще се откажа от природозащитната дейност.
— Добре. А втората възможност?
— Каква е тя?
— Не знам. По дяволите, нямам представа дори къде се намираме.
Аги възприе ролята на бъбрив екскурзовод.
— Пред вас са контролните уреди на помпата за плаваемостта на третата подпора на «Петромакс Прудо Омега». Петролната платформа е произведена за «Петромакс Ойл» от «Сосен Хеви Индъстриз» в Пусан, Корея, за 1400 милиарда долара. Поръчана е през 1998 година и е завършена осемнайсет месеца по-късно от екип от две хиляди души, които са работили денонощно. «Омега» има всякакви мерки за сигурност — от акустични детонатори на всичките двайсет кабели до петнайсетте спасителни лодки с места за всички членове на екипажа. Тъй като е направена за работа в полярни условия, «Омега» е снабдена с устройства за наблюдение на водния поток под повърхността и за предотвратяване на удар от айсберг. На борда има и системи за контролиране на налягането и съотношението между петрола и газовете, за да им се попречи да избият на повърхността. Петролната платформа може да побере шестстотин души, заредена е с двеста и петдесет хиляди галона питейна вода, петстотин хиляди галона дизелово гориво за помпите, сондите и другите машини и в максимален режим може да произведе енергията, необходима на град с размера на Рочестър, Ню Йорк. — Аги се усмихна гордо. — Искаш ли да знаеш нещо друго? Не забравяй, че петролната платформа е на баща ми. Той успя да ме накара да участвам в церемонията по спускането и на вода вместо него през юни, преди да я докарат тук за пробни изпитания и подготовка. Трябваше да пристигна в залива Прудо през пролетта.