Ладията на Харон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-626-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Ладията на Харон». Краткое содержание книги:
Помага им Аги Джонсън, красивата дъщеря на петролен магнат, която издава тайните на компанията на екотерористите. Но Кериков не е включил в сметката геолога Филип Мърсър.
Мърсър познава всички подходящи хора на всички подходящи места… а може би по-скоро всички неподходящи хора на всички неподходящи места? Той няма намерение да позволи на Кериков да съсипе политиката, икономиката и околната среда на Съединените щати.
Може ли един човек да спре цяла армия?
Ако човекът е Филип Мърсър… отговорът е «Да»!
— «Ладията на Харон»? Така ли се нарича малкото ти приключение?
— Първоначално това беше план по време на студената война да се забави производството на петрол в Америка, докато нашите сили извършат светкавична атака в Западна Европа. Планът предвиждаше едновременно нападение на командоси срещу петролопровода и пристанището за танкери. Авторите му смятаха районът около Валдиз да се превърне в пожар с митични измерения, затова я нарекоха на името на митологичния лодкар Харон, който пристига на брега с ладията си, след като е превел душите на мъртвите през реката Стикс. — Ад.
— Точно така.
— Защо не ми разкажеш за другите фронтове? — небрежно го подкани Мърсър. — Какво ще загубиш?
Веднага щом изрече тези думи, Мърсър разбра, че е направил грешка. Поведението на Кериков се промени. Той изправи рамене, остави пурата си в пепелника и чашата на масата и се обърна към пленника си. На жестокото му лице беше изписано убийствено изражение. Гъстите му вежди бяха свъсени, сякаш да не позволят на очите да изхвърчат от очните орбити.
— Фактът, че те смятам за достоен съперник, не означава, че ще се държа като глупак пред теб. — Гласът на руснака беше смразяващ и сякаш се процеждаше от някакъв бездънен кладенец на омраза. — Алам, ела тук.
Вратата се отвори и в помещението влезе Абу Алам, Бащата на болката. На рамото му бе преметната полуавтоматична пушка «СПАС–12». Арабинът имаше излъчването на опасен човек и Мърсър веднага усети това.
— Даваш ли ми го? — попита Алам.
— Не. Искам да го затвориш при другия пленник. И не желая да докосваш нито единия от тях. Ще имаш възможност да го направиш по-късно. Довечера имаме много работа.
— Обеща ми и ще си платиш, ако не ми дадеш затворниците.
Мърсър разбра, че извратеният психопат се страхува, че може да му отнемат възможността да убие него и другия пленник. Беше пределно ясно, че задачата ще му достави удоволствие.
Освен това Мърсър долови, че между двамата съществува неприязън. Всеки можеше да види, че арабинът неохотно приема заповеди от Кериков. Мърсър стигна до извода, че Алам работи за друг, който го е изпратил при руснака. Съюзът беше изгоден и за двете страни, нищо повече. Това, разбира се, нямаше значение, като се имаха предвид обстоятелствата, но Мърсър много искаше да разбере кой още участва в заговора.
— Имаме по-важни задачи, отколкото да се тревожим за нашите гости. — Кериков погледна Мърсър. Явно вече не го смяташе за заплаха. Сетне отново се обърна към Абу Алам. — Вземи няколко експлозиви от припасите, които донесох на борда. След като утре приключим, гарантирам ти, че ще можеш да се забавляваш с нашия уважаван геолог, а що се отнася до другия затворник, засега ще трябва да почакаме.
— Време ли е да премахна активистите? — оживено попита Абу Алам.
— Да, започни приготовленията. — Търпението, което проявяваше Кериков към Алам, изчерпваше силите му.
На Мърсър му се стори, че руснакът полага усилия да обуздава желанието на арабина да убива и пристрастеността му да причинява болка и страдания.
— Заведи го долу, вземи експлозивите и отново ела тук. Искам след час да напусна петролната платформа.
Кериков донякъде се държеше снизходително с Абу Алам, но дълбоко в душата си усещаше родството си с младия убиец. Въпреки по-изисканото си лустро и изтънчено държане, Кериков беше извратен като арабина. Това беше все едно да се сравнява безумието на Хитлер с това на главореза му Гьобелс — по-тъмните и по-светлите оттенъци на едно и също зло.
Алам дръпна пленника от стола и го блъсна. Мърсър прецени възможностите за бягство и отхвърли идеята като самоубийствена. Ръцете му бяха завързани, а Алам и двамата му помощници имаха общо седем оръжия. Мърсър знаеше, че би им доставило огромно удоволствие да ги извадят и да го застрелят, затова се остави да го блъскат. Обземаше го чувство за поражение. Бе изпаднал в положение без изход, в капан, откъдето нямаше бягство, загадка без отговор. Но нямаше намерение да остави всичко да свърши дотук. Когато стигна до вратата, Мърсър се обърна и още веднъж погледна Кериков. Руснакът спокойно пиеше питието си, сякаш не му пукаше за нищо.