Ладията на Харон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-626-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Ладията на Харон». Краткое содержание книги:
Помага им Аги Джонсън, красивата дъщеря на петролен магнат, която издава тайните на компанията на екотерористите. Но Кериков не е включил в сметката геолога Филип Мърсър.
Мърсър познава всички подходящи хора на всички подходящи места… а може би по-скоро всички неподходящи хора на всички неподходящи места? Той няма намерение да позволи на Кериков да съсипе политиката, икономиката и околната среда на Съединените щати.
Може ли един човек да спре цяла армия?
Ако човекът е Филип Мърсър… отговорът е «Да»!
Кериков извърна глава, когато хеликоптерът силно се наклони, и се изненада, като видя, че от устата на пилота тече кръв. Бившият агент на КГБ погледна надолу и забеляза червено петно на ръката си. Не си спомняше да е удрял пилота. Мъжът продължаваше да го гледа стъписано и уплашено и Кериков му се усмихна, а после се обърна да види как е пленникът му.
Мърсър седеше между телохранителя му и Ян Верховен. Ръцете му бяха завързани, устата запушена със сребрист пластир, но излъчваше предизвикателство и изражението в очите му беше неразгадаемо. Мърсър намигна и руснакът беше сигурен, че геологът му се усмихва под лепенката на устата си. Макар и завързан и напълно беззащитен, пленникът му се подиграваше.
Невероятно.
— Ето я — плахо се обади пилотът след няколко минути.
Действителните размери на «Петромакс Прудо Омега» не можеха да бъдат определени точно в мрака, особено когато петролната платформа не работеше. Шейсетметровият комин беше тъмен и светлините на палубата бяха угасени. Светеха само няколко от осемстотинте илюминатора, които бяха толкова разпръснати, че сякаш се намираха на различни надстройки. Червените сигнални светлини на крановете бяха на разстояние сто и петдесет метра една от друга и се извисяваха на петдесетина метра над хеликоптера. Но дори самите очертания на петролната платформа предизвикваха страхопочитание и уважение.
Приближавайки се към «Омега», хеликоптерът набра достатъчно височина, за да стигне до едната от двете площадки за приземяване встрани от жилищните помещения. Каютите на екипажа се намираха в надстройка с размерите на градски блок и побираха шестстотин души. Въпреки това постройката беше най-малката от четирите модула в състава на надстройката. Другите модули — обслужващият, производственият и сондиращият, бяха независими един от друг. Бяха добавени, преди петролната платформа да бъде докарана в Аляска, и многократно по-големи. Горните части на «Омега» блестяха в бяло на сиянието на сигналните светлини на хеликоптера и контрастираха на боядисаната в червено палуба и жълтите подпори на крановете. На площадката за приземяване бе нарисувана емблемата на «Петромакс Ойл».
Хеликоптерът кацна на стоманената палуба. Двама работници се втурнаха към него и подпряха с блокчета колелата му. Моторът угасна и перките постепенно забавиха въртенето си до отчаяните усилия на изтощен вентилатор на тавана. Кериков слезе пръв, отвори вратата на пътническата кабина, сграбчи Мърсър за раменете и го повлече по ветровитата палуба. Мрачното му настроение бе разведрено от мимолетно въодушевление, което беше не по-малко опасно.
Руснакът доведе пленника си до ръба на площадката за приземяване и без да спира за драматичен ефект, че стои на трийсет метра над леденостудената вода, блъсна Мърсър, който полетя в празното пространство.
Ръцете му бяха завързани и устата запушена, така че Мърсър не можа да извика, когато полетя надолу. Сивите му очи се разшириха от страх и изумление. Секунда по-късно той падна върху предпазната мрежа, опъната само два метра по-надолу от площадката. Мърсър се намираше достатъчно високо над вълните, разбиващи се в подпорите на сондата, за да чуе смеха на Кериков.
— Напълни ли гащите, храбрецо? — весело извика руснакът. — Обзалагам се, че когато хората ми слязат да те извадят от мрежата, ще трябва да си запушат носовете.
Мърсър не се бе изцапал, но за малко да го направи. Той лежеше върху мрежата и се опитваше да си поеме дъх. Сърцето блъскаше лудешки в гръдния му кош. Внезапността на блъскането го бе паникьосала повече от падането. Всичко стана много бързо и неочаквано. Мърсър разбра, че преди края на нощта отново ще полети от площадката, и този път няма да има предпазна мрежа.
И се оказа прав.
Задълженията на началника на екипа от работници на голяма петролна платформа като «Омега» са предимно бюрократични. Ето защо, каютата му беше просторна и удобна, същински апартамент в луксозен хотел.
Иван Кериков седеше на мек зелен диван с чаша и пура в ръка, когато доведоха Мърсър в помещението. Осветлението беше ярко в сравнение със сумрака в хеликоптера, но очите на Мърсър се приспособиха само за секунда. Верховен не беше там. Лицето на Кериков все още пазеше доволството, че е блъснал Мърсър от платформата.