Ладията на Харон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-626-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Ладията на Харон». Краткое содержание книги:
Помага им Аги Джонсън, красивата дъщеря на петролен магнат, която издава тайните на компанията на екотерористите. Но Кериков не е включил в сметката геолога Филип Мърсър.
Мърсър познава всички подходящи хора на всички подходящи места… а може би по-скоро всички неподходящи хора на всички неподходящи места? Той няма намерение да позволи на Кериков да съсипе политиката, икономиката и околната среда на Съединените щати.
Може ли един човек да спре цяла армия?
Ако човекът е Филип Мърсър… отговорът е «Да»!
— Трябва да предадете съобщение на властите — продължи гласът от високоговорителя, — но при никакви обстоятелства не трябва да информирате собствениците на кораба. Опасявам се, че те са замесени с терористите.
— Не разбирам. Моля, изяснете. Не мога да се свържа с брега, защото е далеч, а предавателят ми е не е достатъчно мощен. Ще стигна до вас за няколко часа. — Стив усети, че траулерът набира скорост.
— Не. Върнете се на брега по най-бързия начин и съобщете на бреговата охрана какво става. Те трябва да спрат «Южен кръст». Танкерът вече трябва да е близо до Сиатъл и мисля, че похитителите смятат да го разрушат в протока Пюджит.
Стив запали лампите, извади карта от шкафа под предавателя, като затисна краищата и с две празни чаши за кафе, и справочника по навигация, по който учеше Джошуа. Той ги прегледа набързо и направи груби изчисления.
— Капитане, намираме се на еднакво разстояние от Порт Харди и Бамфийлд, Британска Колумбия. Мога да ви спася или да се върна на брега. — Стив пресметна приблизителното разстояние въз основа на силата на сигнала и мощността на предавателя, отчитайки и атмосферните условия. — Ще бъда при вас след около пет часа, а след още три ще можем да се свържем с Порт Харди. Това е най-доброто, което мога да направя.
— Прието, капитане — отвърна Хаузър, осъзнавайки, че се е отклонил по-навътре в открития океан, отколкото предполагаше. Освен това разбра колко много му е провървяло, че някой слуша радиопредавателя си в този късен час и в тези обикновено спокойни води. «Гордостта на Сюзи» беше почти на триста километра от най-близките корабни маршрути.
— Ще следим тази честота, докато установим визуален контакт. Край. — Стив остави микрофона на вилката и се качи на мостика.
Джордж Будет стоеше зад щурвала, а Джошуа беше до него. Носът на траулера пореше вълните. Стив забеляза, че до максималната тяга остават още няколко деления, протегна ръка и дръпна лостовете докрай. Дизеловите двигатели под палубата изреваха и корабчето започна да вибрира. Движението с тази скорост в продължение на няколко часа щеше да нанесе необратими увреждания на моторите и витлото.
— Ако банката ще ми взима лодката, ще се погрижа старото корито да не е в движение.
Заливът Кук, Аляска
От зората на цивилизацията човекът е демонстрирал невероятната способност да използва природни ресурси, намиращи се в близост до най-ранните му селища. Но от времето на Шумер, Месопотамия и Древен Египет хората не са намирали широка употреба на черната лепкава смола, извираща от недрата на земята. Някои цивилизации са използвали подобното на катран вещество за строежи на пътища и за запушване на лодки, а египетските балсаматори са увивали мумиите в напоено с битум ленено платно, но истинският потенциал на петрола е бил открит след хилядолетия.
Едва в средата на XIX век колелата на индустриалната революция започват да се въртят бързо и човекът се връща към вонящите мазни дупки с петрол, с които е осеяна земята. Извлеченият от земните недра нефт се рафинира и се използва като идеално индустриално смазочно масло. По същото време търговските китоловни флотилии намаляват рязко броя на китовете в света и повишават цената на китовата мас, докато я превръщат в непостижим източник на светлина в домовете и фабриките. Керосинът, производно на петрола, излиза на преден план, за да запълни тази ниша, предвещавайки края на китоловците от Нова Англия. В продължение на близо шейсет години, докато рафинират керосин, петролните компании изгарят остатъчните продукти, най-вече силно запалимия, но безполезен продукт, наречен бензин.
С изключение на старата морска сонда, използвана от Едуин Дрейк в Тайтъсвил, Пенсилвания, по онова време в експлоатацията и добиването на петрола има малко нововъведения. Простата сонда на Дрейк и събирането на петрола на повърхността лесно се справят с нарастващото търсене на керосина. За момента търсенето не налага нови открития, докато двама германски инженери Николаус Ото и Готлиб Даймлер не комбинират изобретенията си — четиритактов двигател с вътрешно горене, задвижван с бензин, и карбуратор, който инжектира тънка струя гориво в цилиндрите на двигателя. Даймлер заимства идеята от пулверизатора на парфюма на съпругата си.
След откриването на електрическата крушка от Едисон през 1879 година автомобилът започва да използва бензин вместо керосин. Това дава началото на надпреварата за задоволяване на безпрецедентното търсене на автомобилно гориво.