Ладията на Харон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-626-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Ладията на Харон». Краткое содержание книги:
Помага им Аги Джонсън, красивата дъщеря на петролен магнат, която издава тайните на компанията на екотерористите. Но Кериков не е включил в сметката геолога Филип Мърсър.
Мърсър познава всички подходящи хора на всички подходящи места… а може би по-скоро всички неподходящи хора на всички неподходящи места? Той няма намерение да позволи на Кериков да съсипе политиката, икономиката и околната среда на Съединените щати.
Може ли един човек да спре цяла армия?
Ако човекът е Филип Мърсър… отговорът е «Да»!
— Но, татко — настоя Джош, — току-що чух сигнал Мейдей по предавателя. Беше на 2182.
На Стив му бяха необходими няколко секунди, за да проумее какво бе казал синът му.
— Чул си сигнал на 2182? Сигурен ли си? — Изведнъж вълнението около стадото риби под тях се изпари.
— Да. Някой каза «Мейдей» и всичко останало — развълнувано отговори момчето, без да съзнава последиците от онова, което казва.
— Пригответе се да хвърлим мрежата — извика Джордж, който се бе съсредоточил върху рибата.
Стив се поколеба, гледайки нетърпеливото изражение на лицето на сина си. Искаше му се момчето да не бе засичало повикване на 2182 мегахерца, една от международните честоти за помощ. Трябваше да вземе решение за няколко секунди или стадото сардини щеше да се разпръсне, прогонено от костура.
— Хвърляйте! — извика Стив на двамата моряци, които вече бяха събудени от тропането на Джордж Будет по палубата над каютата, където спяха.
Мрежата беше хвърлена от задната част на траулера около периметъра на стадото, за да улови възможно най-голям брой риби.
Стив обикновено помагаше на хората си да я спуснат, уверявайки се, че скъпата мрежа няма да се заплете, но сега хвана сина си за ръката и го задърпа към радиопредавателя.
— Покажи ми — каза той на обърканото момче, което се бе разтреперило.
Уплашен, Джошуа включи стария «Моторола», отбягвайки да погледне баща си в очите. Предавателят загря и лампите му осветиха тъмната каюта. Момчето претърси честотите и спря на 2182 мегахерца. От високоговорителя се чу само бял шум. Стив си пое дъх, благодарен, че синът му се е объркал. Никой не викаше за помощ.
Ако наистина имаше бедствие, законът на морето повеляваше, че запазването на човешкия живот се нарежда преди всичко останало. Стив щеше да бъде принуден да среже тежките мрежи, влачещи се зад кораба, и да подкара възможно най-бързо, за да окаже помощ. Ако това се случеше, трябваше да се прости с надеждата, че ще събере пари за нови мрежи. Но Джош грешеше. Нямаше повикване за помощ и Стив можеше да лови риба.
Той се приготви да изключи радиопредавателя, когато от високоговорителя се разнесе силен, ясен глас, който се чу толкова близо, че човекът сякаш беше в каютата при тях.
— Мейдей, Мейдей, Мейдей. Говори капитанът на «Южен кръст», до всички плавателни съдове. Мейдей, Мейдей, Мейдей.
Кръвта на Стив се смрази. Уплаши го загубата на бъдещето му, а не съобщението. Тук не ставаше дума за някой малък крайбрежен кораб, а за един от супертанкерите, плаващи по маршрута Аляска — Калифорния. Ханскъм си спомни последиците от катастрофата на «Ексон Валдиз», които бе гледал по телевизията. Ако коремът на някое от онези чудовища се отвореше и отровата му се излееше близо до протока Пюджит, Стив щеше да бъде един от хилядите рибари, които завинаги щяха да останат без работа.
Той взе решение само за миг, защото всъщност нямаше избор. Ханскъм не само че беше длъжен да окаже съдействие на танкера, но и искаше да го направи. Ако допринесеше поне малко за предотвратяването на катастрофа и спасяването на водите в близост до пролива, Стив не изпитваше колебание да среже мрежите и да се притече на помощ.
— Джош, кажи на Пол да среже мрежите, а Джордж да подаде пълна тяга на моторите. — Ако загубеше траулера си заради тази случка, Стив искаше да бъде сигурен, че това няма да е напразно. Той погледна цифрите на радиопредавателя и бързо изчисли курса. — И предай на Джордж да завие на 342 градуса надясно и да пръсне моторите, ако трябва.
Джош изскочи от каютата и се развика развълнувано, но с авторитета на човек с мисия. Стив взе микрофона.
— Говори собственикът на траулера «Гордостта на Сюзи». Моля, усилете сигнала. Потвърдете координатите си и кажете какъв е проблемът.
Лайл Хаузър изпита неимоверно облекчение.
— Слава Богу, че ме чухте, капитане. Мислех, че съм далеч от брега и сигналът ми ще бъде засечен едва след десет часа. Моят кораб беше превзет от терористи, които действат с някои членове на екипажа. Аз се намирам в спасителна лодка на около двеста и петдесет мили западно от Белингам. Не мога да ви дам по-точни координати.
Стив имаше чувството, че чува реплики от «Бунтът на „Баунти“». Корабът превзет, а капитанът се носи по морето в спасителна лодка? Това беше началото на XXI век и подобни неща вече не се случваха. Невероятно. Дали не беше някаква перверзна шега?
Но «Гордостта на Сюзи» беше извън обхвата на почти всички радиопредаватели на брега и според уреда, определящ посоката, сигналът идваше от открито море. Може би беше истина. «Господи — помисли Стив. — Терористи контролират супертанкер.»