Ладията на Харон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-626-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Ладията на Харон». Краткое содержание книги:
Помага им Аги Джонсън, красивата дъщеря на петролен магнат, която издава тайните на компанията на екотерористите. Но Кериков не е включил в сметката геолога Филип Мърсър.
Мърсър познава всички подходящи хора на всички подходящи места… а може би по-скоро всички неподходящи хора на всички неподходящи места? Той няма намерение да позволи на Кериков да съсипе политиката, икономиката и околната среда на Съединените щати.
Може ли един човек да спре цяла армия?
Ако човекът е Филип Мърсър… отговорът е «Да»!
Мърсър остана смаян.
— Обичам умниците, особено когато имат право. Щом знаеш толкова много, тогава кажи ми как да се измъкнем оттук.
Изражението и стана сериозно.
— Асансьорът е единственият начин, затова не можем да мръднем, докато Кериков или онзи перверзен арабин не дойдат за нас. Между другото, той беше мъжът, който ме опипваше в бара и когото ти удари. Арабинът беше и единият от двамата, които ме отвлякоха.
— Още една причина да го искам мъртъв. Да огледаме какво има тук и да измислим план.
Двайсет минути по-късно двамата бяха претърсили спомагателната контролна зала и бяха извадили инструменти и други припаси от металните шкафове. Купчината беше малка и повечето неща бяха безполезни — гаечни ключове, отвертки, клещи, четири ролки пластир, четири тръби и скъсан оранжев неопренов костюм. Откриха и голяма синя мушама, и две празни кислородни бутилки, каквито носеха пожарникарите, но нямаше маски и дихателни тръби. Намериха и медицински комплект за първа помощ, един плавник и кутия с разложена храна, забравена от работник по време на построяването на петролната платформа.
— Положението е безнадеждно — отбеляза Аги, изразявайки на глас мислите и на двамата.
Измина една минута. Мърсър погледна купчината и после вдигна очи към горния край на огромния цилиндричен понтон. Все едно гледаше нагоре от дъното на кладенец. Измина още една минута и той най-сетне спря на Аги блесналия си поглед.
— Спомена за контролните уреди на спомагателната помпа. Можеш ли да работиш с тях?
— Да, но какво от това?
— Ще се измъкнем оттук за два часа — загадъчно се усмихна Мърсър.
— Да не си се побъркал?
— Не. Ще видиш.
На борда на «Пертомакс Прудо Омега»
Кериков излезе от банята. Обикновено сивкавата му кожа сега беше розова и блестеше, а космите на гърдите му бяха пригладени. Той уви хавлия на кръста си и се избърса с друга. Беше се избръснал, използвайки рутинния сутрешен тоалет, за да се освежи. Беше три сутринта, а Кериков не беше спал от трийсет часа. Душът бе направил чудеса, както и шотландското уиски, което си наля, преди да влезе в банята.
Тъкмо започна да се облича, когато на вратата на каютата се потропа. Абу Алам влезе, без да бъде поканен, настани се на дивана и се вторачи в голия Кериков със смесица от омраза и сексуален интерес. Арабинът отвращаваше Кериков повече от всеки друг, когото познаваше.
— Той е долу при жената — докладва Алам. — Не разбирам защо просто не убием и двамата.
— Защото не искам да бързам да се справя с Мърсър. Въпросът между нас е личен. А що се отнася до жената, тя е дъщеря на един от партньорите ни и присъствието и тук ще гарантира, че той ще изпълни своята част от сделката. Ако Макс Джонсън реши да ни разобличи, след като разбере за измамата, жената ще бъде твоя, докогато искаш, при условие че изпратим на баща и видеозаписи за времето, което си прекарал с нея. — Кериков си представи как Алам и двамата му помощници изнасилват и се гаврят с младата наследница. — Но ако Джонсън изпълни споразумението ни, тя трябва да бъде освободена незабавно, и ако чуя, че си я докоснал, ще те убия.
Алам го изгледа недоверчиво.
— Никой не може да ме уплаши с празни заплахи. Руснакът не обърна внимание на позьорството му.
— Иди да намериш нашия приятел Верховен и после ще се върнем във Валдиз. При изтеглянето си от помпена станция пет ПАПС ще взривят няколко моста и ще направят непроходим пътя на север. Ще ни останат само няколко часа, преди властите да угасят пожара във Феърбанкс и да освободят хеликоптери, които да разследват какво се е случило в станцията. Колко време ти е необходимо, за да поставиш експлозивите на «Надежда»?
— Напълно разрушен ли го искаш, или само потопен?
— Да няма отломка, по-голяма от пощенска марка — с равен глас отвърна Кериков.