Падането на Хиперион

— Някой току-що е пристигнал на главния терминал, за да се срещне с вас, г. Севърн.

— С мен ли? — Бях се заслушал в други гласове от други стаи, в мелодичните извисявания и затихвалия на често повтаряни молитви. Реших, че са свързани с подготовката на папското погребение.

— Да, някой си г. Хънт. Казва, че е спешно.

— След някоя и друга минута щях да се срещна с него в Правителствения дом — казах аз. — Защо да не дойде тук, при нас?

Монсиньор Едоуард кимна и тихо се обърна към гвардееца, който прошепна нещо в декоративния герб на древната си броня.

Така наречената папска врата — малък телепортал, обграден със сложни златни резби на серафими и херувими, покрит с пет барелефа, изобразяващи греха на Адам и Ева и изгонването им от рая — се намираше в центъра на добре охранявано помещение, точно пред личния апартамент на папата. Почакахме там — бледните ни и уморени лица се отразяваха в огледалата, окачени на всички стени.

Лейт Хънт беше въведен от свещеника, който ме бе придружил до базиликата.

— Севърн! — извика любимият съветник на Гладстоун. — Президентът се нуждае от теб незабавно.

— Тъкмо бях тръгнал натам — отвърнах аз. — Ще бъде престъпна грешка, ако Гладстоун позволи на Техноцентъра да построи и използва бомбата на смъртта.

Хънт премига — почти комична реакция на напомнящото му хрътка лице.

— Ти знаеш всичко, което става, нали, Севърн? Трябваше да се изсмея.

— Малкото момче, което седи без придружител в холоямка, вижда много и разбира съвсем малко. И все пак, то има преимуществото да е в състояние да сменя каналите и да изключва холовизора, когато се умори от него. — Хънт познаваше монсиньор Едоуард от различни държавни дела и аз му представих отец Пол Дюре от йезуитския орден.

— Дюре ли? — успя да изрече Хънт с почти увиснала долна челюст. За пръв път виждах съветника онемял и тази гледка ми достави удоволствие.

— Ще ти обясним по-късно — успокоих го аз и стиснах ръката на свещеника. — Късмет на Божия горичка, Дюре. Не се бавете.

— Най-много час — обеща йезуитът. — Не повече. Остава ми само един елемент от ребуса, който трябва да намеря, преди да разговарям с президента. Моля, разкажете й за ужасите на лабиринта… А аз ще й предам собствените си свидетелства след това.

— Възможно е да е прекалено заета, за да се срещне с мен преди да пристигнете — казах аз. — Но ще положа всички усилия, за да изиграя ролята на ваш Йоан Кръстител.

Дюре се усмихна.

— Само не се главозамайвайте, приятелю. — Той кимна, набра кода на архаичния пулт и изчезна през портала. Сбогувах се с монсиньор Едоуард.