Падането на Хиперион
- Автор: Симмонс Дэн
- Серия: Hyperion Cantos #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Падането на Хиперион». Краткое содержание книги:
— Какво, сър?
— Попитах как ме намери? Откъде би могъл да знаеш, че съм се върнал на Хули?
— Президент Гладстоун се свърза с мен. Само заради вас.
— Гладстоун ли? — Консулът разтърсва ръце, в опит да върне чувството в пръстите си, сега увиснали като гумени наденички. — Откъде, по дяволите, би могла да знае Гладстоун, че съм изпаднал в беда на р. Хули? Оставих инфотермния приемник на баба Сайри в долината, за да мога да се свържа с другите поклонници, когато стигна на кораба. Откъде би могла да научи Гладстоун?
— Не зная, сър, но тя точно посочи местоположението ви и че сте изпаднал в беда. Дори каза, че сте летял на хокингово килимче, което е паднало.
Консулът поклаща глава.
— Тази дама разполага с източници, за които не сме и сънували, Тео.
— Да, сър.
Консулът поглежда приятеля си. Тео Лейн беше генерал-губернатор на новия протекторатен свят Хиперион повече от една местна година, но старите навици се преодоляват трудно и обръщението „сър“ се дължеше на седемте години, през които Тео бе служил като вицеконсул и главен помощник на консула. Последния път, когато бе видял младия мъж — вече не толкова млад, осъзнава консулът: отговорностите бяха издълбали бръчки в това младежко лице, — Тео беше бесен, че консулът няма да поеме генерал-губернаторския пост. Това беше преди малко повече от седмица. Преди векове, преди цяла вечност.
— Между другото — добавя консулът, като внимателно произнася всяка дума, — благодаря ти, Тео.
Генерал-губернаторът кима, очевидно потънал в мисли. Не разпитва за това, което консулът е видял на север от планините, нито пък за участта на другите поклонници. Под тях р. Хули се разширява и се извива към столицата Кийтс. Далеч назад и от двете страни се издигат ниски скали и гранитът меко блести на вечерната светлина. Тъмносини посеви блещукат от повея на ветреца.
— Тео, а как намери време лично да дойдеш за мен? Положението на Хиперион трябва да е пълно безумие.
— Така е. — Тео нарежда на автопилота да поеме управлението и се обръща да погледне консула. — Въпрос е на часове… а може би на минути… прокудените действително да нахлуят.
Консулът премигва.
— Да нахлуят ли? Искаш да кажеш, да се приземят?
— Точно така.
— Но флотата на Хегемонията…
— В пълен хаос е. Едва защитаваха самите себе си от рояците, преди те да нахлуят в Мрежата.
— В Мрежата!
— Цели системи се разпадат. Други са застрашени. ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ върнаха флотата обратно през военните телепортали, но очевидно корабите в системата не са успели да се откъснат. Никой не ми съобщава подробности, но е явно, че прокудените имат пълна власт навсякъде, освен в защитния периметър, който ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ установиха около ексцентричните сфери и порталите.
— А космодрума? — Консулът си мисли за красивия си кораб, разбит на блестящи останки.
— Още не са го нападнали, но ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ изтеглиха изтребителите и товарните си машини колкото можеха по-бързо. Оставиха фиктивно подразделение морски пехотинци.
— Ами евакуацията?
Тео се засмя. Това беше най-горчивият звук, който консулът изобщо бе чувал от младия мъж.
— Евакуацията ще обхване всички хора от консулството и важни персони от Хегемонията, които последният изтребител успее да побере.
— Отказали са се да се опитат да спасят хората на Хиперион?
— Сър, та те не могат да спасят собствените си хора. По посланическия векторен приемник се дочува, че Гладстоун е решила да остави застрашените светове в Мрежата да паднат, така че ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ да могат да се прегрупират и да спечелят няколко години, за да построят отбранителната си линия, докато рояците съберат време-дълг.
— Боже мой — прошепва консулът. През по-голямата част от живота си той бе представлявал Хегемонията и през цялото време бе организирал падането й, за да отмъсти за баба си… за начина на живот на баба си. Но сега мисълта, че това наистина става… — Ами Шрайка? — внезапно пита той, като вижда ниските бели сгради на Кийтс на няколко километра пред тях. Слънчевата светлина докосва хълмовете и реката като сетен благослов преди мрака. Тео поклаща глава.
— Все още има съобщения, но прокудените вече представляват основния източник на паника.
— Но нали не е в Мрежата? Имам предвид Шрайка. Генерал-губернаторът отправя остър поглед към консула.
— В Мрежата ли? Как би могъл да е в Мрежата? Телепортали все още не се допускат на Хиперион. А и не са го виждали близо до Кийтс, Ендимион или Порт Романс. До никой от по-големите градове.
Консулът не казва нищо, но си мисли: „Боже мой, от предателството ми няма никаква полза. Продадох душата си, за да отворя Гробниците на времето, а Шрайка няма да бъде причината за падането на Мрежата… Прокудените! Те са ни наблюдавали през цялото време. Предателството ми към Хегемонията е било част от техния план!“