Падането на Хиперион

Усеща длани под ръцете си, чува пъхтене и познат, но напрегнат глас:

— По дяволите, надебелял сте.

Петите на консула се влачат в праха, подскачат над потръпващите пръсти на Чез… или може би на Оубъм… консулът не може да извърне глава, за да види лицата им. Нито пък да види избавителя си, който сумти до ухото му меки проклятия, докато го вкарва през балоноподобния отвор на демаскирания плъзгач и го отпуска върху полегналата продълговата кожена седалка.

Генерал-губернатор Тео Лейн изниква в полето на видимост на консула — има момчешки, но и демоничен вид, когато отворът се затваря и червените вътрешни лампи осветяват лицето му. По-младият мъж се навежда, за да щракне клипсовете на мрежата от аварийни колани през гърдите на консула.

— Съжалявам, че трябваше да ви зашеметя наред с другите двама. — Тео сяда на мястото си, щраква собствените си колани и дърпа омниконтролера. Консулът усеща как плъзгачът потреперва, а после се издига и кръжи за миг преди да завие наляво като диск в лагер без триене. Ускорението го притиска към седалката му. — Нямах голям избор — казва Тео над лекия вътрешен шум на плъзгача. — Единственото оръжие, което могат да носят тези машини, са зашеметители за контрол на масови безредици, а най-лесният начин беше да зашеметя и трима ви на най-ниска степен и бързо да ви измъкна оттам. — Тео намества архаичните очила на носа си с познато побутване с един пръст и се обръща, за да се ухили на консула. — Стара поговорка на наемниците: „Убийте ги всичките и Господ ще познае своите“.

Консулът успява да помръдне езика си достатъчно, за да издаде звук и да отдели малко слюнка върху бузата си и кожата на седалката.

— Починете си малко — препоръчва му Тео, като отново насочва вниманието си към уредите и гледката пред него.

— Две-три минути и ще можете спокойно да говорите. Летя ниско и бавно, тъй че до Кийтс остават десет минути. — Тео хвърля поглед към пътника си. — Имате късмет, сър. Трябва да сте бил обезводнен. Онези двамата намокриха гащите, когато паднаха на земята. Хуманно оръжие е зашеметителят, но е доста смущаващо, ако нямаш подръка чифт гащи за смяна.

Консулът се опитва да изрази мнението си за това „хуманно“ оръжие.

— Още няколко минути, сър — спира го генерал-губернатор Тео Лейн и се протяга да избърше бузата на консула с носна кърпичка. — Трябва да ви предупредя — малко е неприятно, когато действието на зашеметителя започне да се разнася.

В този момент някой забожда няколко хиляди карфици и иглички в тялото на консула.

— Как, по дяволите, ме откри? — пита консулът. Намират се на няколко километра над града и все още летят по р. Хули. Той е в състояние да седи изправен и думите му са повече или по-малко разбираеми, но консулът се радва че има още няколко минути, преди да му се наложи да стане или да върви.