Падането на Хиперион
- Автор: Симмонс Дэн
- Серия: Hyperion Cantos #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Падането на Хиперион». Краткое содержание книги:
Шрайка дойде още по-близо и отвори уста. Касад се втренчи нагоре в безбройните редове стоманени зъби, разположени в металната кухина. Червени очи изпълниха вече замъгления му от кръв поглед.
Полковникът мушна основата на дланта си под челюстта на Шрайка и се опита да я повдигне. Беше като да се опитваш да повдигнеш планина от остри скали с голи ръце. Шиповете на пръстите на Шрайка продължаваха да разкъсват плътта му. Нещото отвори устата си и наведе глава, докато зъбите не изпълниха зрителното поле на Касад. Чудовището нямаше дъх, но топлината от вътрешността му вонеше на сяра и нажежени железни стружки. Защитните сили на Касад се бяха изчерпали — когато нещото затвореше челюстите си, щеше да отнесе плътта и кожата от лицето му до костта.
Внезапно се появи Монита. Тя извика — тук, където звукът не се разнасяше — и сграбчи Шрайка с облечените си в пластокостюм и извити като нокти на граблива птица пръсти до рубинено-фасетовите му очи. Ботушът й беше стъпил здраво върху черупката под задния шип и тя теглеше ли, теглеше.
Ръцете на Шрайка се метнаха назад — ставите му бяха двойни като на някой кошмарен рак, — шиповете на пръстите му загребаха Монита и тя падна настрани, но не преди Касад да се претърколи, да почувства болката и да я пренебрегне, да скочи на крака и да изтегли Монита със себе си в отстъплението си през пясъка и замръзналата скала.
За миг пластокостюмите им се сляха, както когато се любеха и Касад почувства плътта й до своята, усети кръвта и потта им да се смесват и чу общото туптене на сърцата им.
„Убий го“ — припряно промълви Монита и болката й се долавяше дори тук, където нямаше гласове.
„Опитвам се. Опитвам се.“
Шрайка се беше изправил — три метра от хром, шипове и болка на други хора. Не се виждаше да му има нещо. Нечия кръв течеше на тесни ручейчета по китките и черупката му. Безумната му усмивка изглеждаше по-широка отпреди.
Касад отдели пластокостюма си от този на Монита и нежно я положи върху един камък, макар да чувстваше, че е наранен по-зле от нея. Това не беше нейна битка. Все още не.
Той тръгна между любимата си и Шрайка.
Полковникът се поколеба, дочувайки слаб шум, сякаш от разбиване на вълни в някакъв невидим бряг. Вдигна поглед, без да го премества изцяло от бавно напредващия Шрайк и разбра, че това са викове от дървото с тръните яад чудовището. Разплатите там хора — мънички цветни петънца, увиснали на металните тръни и студените клони — вдигаха някакъв шум, различен от подсъзнателните стонове, които бе чул по-рано. Аплодираха го.
Касад отново насочи вниманието си към Шрайка, когато нещото пак започна да върти ръце. Полковникът усети болката и слабостта в почти отсечената си пета — десният му крак беше безполезен, неспособен да носи тежестта му — и наполовина подскочи, наполовина се завъртя с една ръка, подпряна на камъка, за да задържи тялото си между Шрайка и Монита.
Далечното аплодиране очевидно престана, сякаш хората се бяха задъхали.
Шрайка престана да бъде там и се появи тук, до Касад, върху Касад, вече обвил го с ръце в последна прегръдка, вече забиващ в него тръните и шиповете си. Очите му пламтяха от огън. Челюстите му отново се отвориха.
Касад яростно и предизвикателно извика и го удари.
Отец Пол Дюре мина през папската врата на Божия горичка без произшествия. От изпълнения с мирис на тамян здрач на папския апартамент той изведнъж се озова на ярка слънчева светлина. Небето беше лимоненожълто, а навсякъде около себе си виждаше зелени листа.
Храмерите го чакаха, когато слезе от частния телепортал. Дюре виждаше ръба на дървената платформа на пет метра отдясно, а отвъд него нищо — или по-скоро всичко, тъй като дървесният свят на Божия горичка се простираше на огромно разстояние до хоризонта, а върхарите от листа блестяха и се вълнуваха като истински океан. Дюре знаеше, че е високо на Светодървото, най-голямото и най-свещеното от всички дървета, които храмерите смятаха за свещени.
Посрещналите го храмери бяха високопоставени в сложната йерархия на Братството на Муира, но сега просто играеха ролята на негови водачи от платформата на портала към лозата на асансьора — тя се издигаше през горните нива и тераси, където се бяха качвали малцина от други светове, — а после отново навън и нагоре по стълбище с парапет от най-фино муирово дърво, извиващ се към небето около дънер, който се стесняваше от двестаметровата си основа до по-малко от осем метра при върха си. Дървената платформа беше изящно изработена. По парапета й се виждаха фини фигури от ръчно резбовани лози, стълбове и колони с лица на гноми, дървесни духчета, феи и други същества, а масата и столовете, към които приближаваше Дюре, бяха направени от едно парче дърво, както и самата кръгла платформа.