Децата на капитан Грант

Джон Манглс и двамата моряци вървяха на няколкостотин крачки напред, за да проучват пътя. Те избираха проходимите места — за да не кажем направо проходи, — защото почвата беше толкова неравна и затрупана със скали, че колата трябваше да избира откъде да мине. Човек би казал, истинско плаване по бурно море.

Задача трудна, а често и опасна. Понякога Уйлсън трябваше да пробива с брадва път всред гъсти шубраци. Краката потъваха в глинестата и влажна почва. Пътят се удължаваше от хилядите заобикаляния, които трябваше да правят поради непроходимите препятствия, високи гранитни блокове, дълбоки урви, съмнителни лагуни. И така до вечерта отрядът бе изминал едва половин градус. За нощуване се установиха в подножието на Алпите, на брега на рекичката Кобонгра, край малка равнина, покрита с храсталаци, високи до четири стъпки, чиито светло-червени листа развеселяваха погледа.

— Трудно ще минем оттук — каза Гленарван, гледайки планинската верига, която се губеше във вечерния здрач. — Алпи! Ето едно име, над което заслужава да се помисли.

— Не трябва да се преувеличават трудностите, драги Гленарван — отговори Паганел. — Не мислете, че ще трябва да преминем цяла Швейцария. В Австралия има Грампиани, Пиренеи, Алпи и Сини планини като в Европа и Америка, но в миниатюр. Това само доказва, че въображението на географите не е безгранично или че речникът на думите на собствените имена е много беден.

— Значи тези австралийски Алпи?… — запита леди Елена.

— Са джобни планини — отговори Паганел. — Ще ги преминем, без да усетим.

— Говорете за себе си! — каза майорът. — Само разсеян човек може да прекоси планинска верига, без да усети.

— Разсеян! — извика Паганел. — Но аз вече не съм разсеян. Дамите могат да го потвърдят. Откакто съм стъпил на континента, не удържах ли обещанието си? Проявих ли поне веднъж разсеяност? Можете ли да ме упрекнете в някоя грешка?

— Нито една, господин Паганел — каза Мери Грант. — Вие сте сега най-съвършеният човек.

— Дори прекалено съвършен! — добави със смях леди Елена. — Разсеяността ви отиваше така добре.

— Нали, госпожо? — отговори Паганел. — Ако престана да имам недостатъци, ще се превърна в обикновен човек като всички останали. Надявам се, че много скоро ще проявя някоя разсеяност, която ще ви накара да се посмеете добре. Трябва да знаете, че когато бъркам, сякаш изменям на призванието си.

На другия ден, 9 януари, въпреки уверенията на доверчивия географ, малкият отряд започна преминаването на Алпите всред много трудности. Трябваше да напредват напосоки, да навлизат в тесни и дълбоки клисури, които можеха да завършат без изход.

Еъртън щеше да бъде много затруднен без съмнение, ако след един час ход не се бе показал на една от планинските пътечки някакъв хан или по-скоро мръсна кръчма.

— Дявол да го вземе! — провикна се Паганел. — Съдържателят на тази кръчма надали ще забогатее на това място! За какво ли служи тя?