Господарят на хаоса

— Очаквам ни повече, ни по-малко да чуем, че Ранд ал-Тор е тръгнал насам — каза сухо Морврин, щом влязоха. Другите две Айез Седай се спогледаха. Елейн едва потисна възмущението си — те наистина си мислеха, че двете с Нинив крият някакви тайни за Ранд. И те с техните тайни!

— Не е това — отвърна Нинив, — но е нещо също толкова важно, макар и по друг начин. — И заразказва за тяхното пътуване до Ебу Дар и за намирането на купата тер-ангреал. Не в същия ред и без да се споменава за Кулата, но най-същественото беше налице.

— Сигурни ли сте, че тази купа е тер-ангреал? — попита Шериам, след като Нинив свърши. — И че може да въздейства на времето?

— Да, Айез Седай — отвърна простичко Елейн. За начало — колкото по-простичко, толкова по-добре. Морврин изсумтя — тя не вярваше на нищо.

— В такъв случай сте се справили добре. Ще пратим писмо на Мерилил. — Мерилил Киндевин беше Сивата сестра, пратена да убеди кралицата в Ебу Дар да подкрепи Салидар. — Ще трябва да ни опишете подробностите.

— Тя никога няма да я намери! — избухна Нинив преди Елейн да успее да си отвори устата. — Само Елейн и аз можем.

Очите на Айез Седай се вледениха.

— Вероятно за нея ще бъде невъзможно — намеси се припряно Елейн. — Ние видяхме къде е купата, но ще е трудно дори за нас. Но ние поне знаем какво сме видели. Описанието в едно писмо просто няма да свърши работа.

— Ебу Дар не е място за Посветени — заяви студено Карлиня.

Тонът на Морврин беше малко по-мек, макар и назидателен.

— Всички трябва да правим това, което можем най-добре, дете. Мислиш ли, че Едесина или Афара, или Гуисин искаха да заминат за Тарабон? Какво могат да направят те, за да въведат ред в тази неспокойна земя? Но сме длъжни да се опитаме, затова отидоха. Кируна и Бера най-вероятно са в Гръбнака на света точно в този момент, на път да издирят Ранд ал-Тор в Айилската пустош, защото допускахме — само допускахме, — когато ги изпратихме, че може да е там. Това не прави пътуването им по-безполезно сега, когато той е извън Пустошта. Всички ние правим това, което можем и което трябва да правим. Вие двете сте Посветени и това, което можете и трябва да правите, е да стоите тук и да се учите. Но и да бяхте пълноправни Сестри, аз все пак бих ви задържала тук. Никой не е правил такива открития като вашите. Дори само по брой надминават всичко, което е открито за сто години.

Но Нинив все пак си беше Нинив — пренебрегна всичко, което не желаеше да чува, и изгледа Карлиня.

— Справяли сме се много добре и сами, благодаря. Съмнявам се, че в Ебу Дар може да е толкова лошо, колкото в Танчико.

Нима Нинив никога нямаше да се научи, че малко кокетство понякога печели онова, което честността губи със сигурност?

— Ние разбираме вашата загриженост, Айез Седай — каза тя, — но колкото и нескромно да звучи, истината е, че аз съм по-добре подготвена да намирам тер-ангреали от всяка друга в Салидар. И двете с Нинив знаем по-добре къде да търсим този, отколкото можем да опишем и в най-дългото писмо. Ако благоволите да ни изпратите при Мерилил Седай, съм сигурна, че под нейното напътствие бихме могли да го намерим много скоро. Няколко дни до Ебу Дар с кораб и няколко дни обратно, плюс няколко дни под надзора на Мерилил Седай в Ебу Дар. Междувременно бихте могли да пратите съобщение до някоя от очите и ушите на Сюан в Кемлин, за да е получено, когато Медара Седай пристигне с пратеничеството.