Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Пръстен с печат ли желае милорд? — попита го продавачът — мъж с птича физиономия — и потри потните си длани. Тънък като окачалка, той изобщо не се притесняваше, че някой ще посегне да го окраде. В единия ъгъл на столче седеше присвит едноок тип — изглежда, му беше трудно да стои прав в малката кутийка на дюкяна — стиснал между колене дебела тояга с набити по нея пирони. — Мога да ви го изрежа в каквато искате форма, както милорд може да се увери, и имам пробни пръстени за размера, разбира се.
— Я дай да видя онзи там. — Мат махна напосоки: трябваше му някакъв повод да се задържи тук, докато жената не продължи. Можеше да се окаже подходящ момент да реши какво точно да прави.
— Чудесен образец на издължения стил, милорд. Много се търси напоследък. Злато, но аз и сребро работя. Ами то, според мен, размерът е подходящ. Ще благоволи ли милорд да го пробва? Милорд може би ще пожелае да огледа фината му гравюра? От злато ли го предпочита милорд, или от сребро?
С ръмжене, което можеше да мине за потвърждение на едното или на другото, Мат нахлузи предложения му пръстен на безименния пръст на лявата си ръка и се престори, че оглежда тъмния овал на гравирания камък. Единственото, което всъщност забеляза, беше, че е дълъг колкото свивката на пръста му. Навел глава, с крайчеца на окото си той следеше жената през процепите, които от време на време се отваряха сред тълпата. Тя държеше срещу светлината някакво дебело златно колие.
В Ебу Дар имаше градска гвардия, но тя не беше особено ефикасна и рядко се мяркаше по улиците. Ако я изобличеше пред тях, щеше да е налице само личното му обвинение срещу нея и дори да му повярваха, срещу няколко монети подкуп щяха да я пуснат да си върви дори при такова тежко обвинение. Градската гвардия беше по-евтина от съдиите, но и едните, и другите можеха да бъдат подкупени лесно, освен ако в делото не беше замесен някой с повече власт, и то ако ставаше въпрос за много злато.
Изведнъж тълпата се разстъпи пред някакъв Бял плащ с коничен шлем и дълга ризница, блестяща като сребро, със снежен плащ с многолъчевото издигащо се златно слънце — крачеше уверено, сигурен, че ще му направят път. Което, разбира се, ставаше — малцина бяха хората, които желаеха драговолно да застанат на пътя на Чедата на Светлината. И въпреки това на всеки чифт очи, който се извръщаше от каменното лице на мъжа, друг чифт засияваше към него одобрително. Жената с лисичета лице не само го изгледа открито, но дори му се усмихна. Едно обвинение срещу нея можеше да я прати или да не я прати в затвора, но със сигурност щеше да разпали искра, от която целият град да пламне от приказки за Мраколюбки в Тарасинския палат. Белите плащове умееха да насъскват тълпите, а за тях Айез Седай бяха Мраколюбки. След като Чедата на Светлината я подмина, тя остави с неохота златния накит и се обърна да си тръгне.
— Стилът харесва ли се на милорд?
Мат се сепна. Беше забравил и за продавача, и за пръстена.
— Не, не искам да… — Той се намръщи и задърпа пръстена да го извади. Той обаче не помръдваше!
— Не дърпайте така, ще счупите камъка. — След като бе престанал да е потенциален купувач, Мат вече бе престанал да бъде и „милорд“. Златарят засумтя и го загледа подозрително, да не би да се опита да побегне. — Имам смазка за това. Дерил, къде е гърненцето със смазката? — Пазачът примигна и се почеса по главата, сякаш зачуден какво е пък това смазка. Шапката с белите пера вече се бе отдалечила чак към другия край на моста.
— Ще го взема — тросна се Мат. Нямаше време да се мотае повече. Извади шепа монети от джоба на палтото си и ги плесна на тезгяха. — Стигат ли?
Очите на бижутера се изцъклиха.
— Май че са повечко — отвърна той разтреперан. Ръцете му се поколебаха пад монетите, след което той избута с два пръста два сребърни петака към Мат.
— Тия ги дай на Дерил — изръмжа Мат. Проклетият пръстен най-после се измъкна от пръста му. Кльощавият мъж набързо прибра останалите монети. Късно беше вече да се отказва от покупката. Мат само се зачуди колко ли е надплатил. Пъхна пръстена в джоба си и се забърза към другия край на моста. Шапката с перата вече никаква не се виждаше.