Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
— РАЖДАНЕТО… ЗАПОЧНА — каза усиленият от тонколоните глас, зарязвайки гласа на Джон Уейн. — РАЖДАНЕТО…ЗАПОЧНА. — След което, имитирайки носовия тембър на Боб Дилън, запя, разпращайки тръпки на ужас по цялото и тяло: — ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН… БЕБЕНЦЕ!… ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН… ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН… СКЪПИ МОРДРЕД… ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!
Сузана си представи, че на стената зад нея виси пожарогасител и когато се обърна, той беше там (е, не си беше представяла малкия надпис, който гласеше: „САМО ВИЕ И «СОМБРА» МОЖЕТЕ ДА ПРЕДОТВРАТИТЕ РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА ПОЖАРА“ — това заедно с картинката на мечока Шардик с шапката на мечето Смоуки беше дело на онзи незнаен шегобиец). Докато прекосяваше неравния напукан под, заобикаляйки падналите панели с флуоресцентни лампи, бе раздрана от нов пристъп на болка, която възпламени корема и бедрата и. Изведнъж и се прииска да се превие на две, докато изгарящата вълна на агонията, предизвикана от непосилното бреме в утробата и, не отшумеше.
„Няма да продължи много дълго — каза си тя с глас, който беше отчасти на Сузана и отчасти на Дета.
— Не, мадам. Мъничето идва с експресния влак!“ Ала ето че болката понамаля. Когато почувства това, Сузана свали пожарогасителя от конзолата му и го насочи към горящото контролно табло. Пяната, избълвана от тънкия черен мундщук, потуши пламъците. Чу се противен съскащ звук и се разнесе мирис на изгоряла коса.
— ПОЖАРЪТ… Е ЗАГАСЕН — каза Гласът на Когана. — ПОЖАРЪТ… Е ЗАГАСЕН. — После светкавично се промени, превръщайки се в плътния акцент на британски лорд: — ИЗЗЗ-КЛЮ-ЧИТЕЛНО ДОБРО ПРЕДСТАВЛЕНННИЕ, СУУ-ЗАНННА! АБ-СОЛЮТНО БРИЛЛЛЛ-ЯтНО!
Тъмнокожата жена се заклатушка отново по вибриращия, пропукан под на Когана, приближи се до микрофона и го включи. Погледна нагоре и видя на един от работещите монитори, че Мия тъкмо пресича Шейсета улица. Тогава забеляза зелената тента с нарисуваното прасе и сърцето и се сви. Не Шейсета, а Шейсет и първа. Крадливата май-кучка най-накрая бе стигнала до целта си.
— Еди! — извика тя в микрофона. — Еди или Роланд! — Мамка му, защо не се опиташе да се свърже с целия ка-тет. — Джейк! Татко Калахан! Стигнахме до „Дикси Пиг“ и съвсем скоро ще родим проклетото бебе! Елате, ако можете, ала бъдете много предпазливи! Тя погледна отново към екрана. Мия бе пресякла улицата и вече се намираше от страната на заведението, загледана в зеления навес. Изглежда, се колебаеше. Дали можеше да прочете думите „Дикси Пиг“? Най-вероятно не, ала със сигурност щеше да се досети по рисунката. Това усмихнато, димящо прасе. В такъв случай колебанието и едва ли щеше да продължи дълго, особено и след като раждането бе започнало.
— Еди, трябва да тръгвам. Обичам те, захарче! Запомни това — каквото и да се случи! Никога не го забравяй! Обичам те! Гово… — Погледът и попадна върху полукръглия дисплей на контролното табло до микрофона. Стрелката беше напуснала червеното поле. Сузана си помисли, че щеше да остане в жълтия сектор, докато раждането не приключеше, след което щеше да се насочи към зеления. Освен ако нещо не се объркаше.
Тя осъзна, че все още стиска микрофона.
— Говори Сузана-Мия. Прекъсвам връзката. Бог да бъде с вас, момчета. Бог и ка.
Тъмнокожата жена остави микрофона и затвори очи.
ДВАНАЙСЕТ
Сузана веднага почувства, че с Мия става нещо. Макар че бяха стигнали до „Дикси Пиг“ и родилният процес бе започнал, съзнанието на ничията дъщеря се намираше другаде. То бе насочено към Одета Холмс и към онова, което Майкъл Шуърнър бе нарекъл „Летен проект Мисисипи“. (Оксфордските селяндури пък го бяха кръстили „Чифутчето“.) Емоционалната атмосфера, с която Сузана се сблъска при завръщането си, беше натежала като застиналия есенен въздух преди разразяването на бясна септемврийска буря.
— Сузана! Сузана, дъще на Дан!
— Да, Мия.
— Аз приех смъртния живот.
— Да, така ми каза.
Ничията дъщеря определено изглеждаше смъртна във Федик. Смъртна и страшно бременна.
— И въпреки това съм пропуснала повечето неща, които изпълват със смисъл краткотрайния човешки живот. Нали? — Мъката, с която бяха изречени тези думи, бе непоносима; още по-ужасна обаче беше неочакваната им поява. — И не разполагаме с никакво време да ми разкажеш. Не и сега.
— Да отидем някъде другаде — предложи Сузана без особени надежди. — Можем да извикаме такси и да отидем в някоя болница. Ще го родим заедно, Мия. Можем дори да го отгледаме за…
— Ако го родим на което и да е друго място освен това, мъничето ще умре, а и ние заедно с него. — Ничията дъщеря беше сто процента убедена в думите си. — И аз ще го родя. Бях измамена от всички, с изключение на мъничето ми, и ще го родя сама. Обаче… Сузана… преди да влезем… ти каза нещо за майка си.