Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
ТРИ
Уличният музикант се бе разположил пред едно кафене, наречено „Черна меласа“. Калъфът за китарата му лежеше отворен пред него, а в кадифената му пурпурна вътрешност (с абсолютно същия цвят като килимчето в спалнята на сай Кинг в Бриджтън, кажете „амин“) се търкаляха монети и банкноти, които като че ли трябваше да подсетят завеяните минувачи какво точно трябваше да сторят. Мъжът бе седнал на дървен куб, който изглеждаше досущ като онзи, на който заставаше преподобният Ърл Хариган, докато изнасяше проповедта си.
Сузана си помисли, че човекът, изглежда, бе привършил за тази вечер — бе облякъл якето си с нашивка на „Ню Йорк Янкис“ на ръкава, а на главата си беше сложил шапка с надпис „ДЖОН ЛЕНЪН Е ЖИВ“ точно над козирката. Табелката, която вероятно е стояла пред него, сега лежеше в калъфа с буквите надолу. Ала нито Мия, нито Сузана се интересуваха какво е изписано на нея.
Мъжът погледна към тъмнокожата жена, усмихна се и престана да свири. Тя му подаде една от останалите банкноти и му каза:
— Ще ви дам това, ако изсвирите отново тази песен. Обаче цялата.
Човекът изглеждаше на около двайсет години. Не можеше да се каже, че изглеждаше добре с бледата си, петниста кожа, златната халка, пробила една от ноздрите му и цигарата, стърчаща от ъгълчето на устата му, ала поне имаше предприемчив дух. Очите му се разшириха, когато видя чий лик се мъдреше на банкнотата, която непознатата чернокожа държеше.
— Госпожо, за петдесет кинта ще ви изсвиря всяка песен на Ралф Стенли, която знам…, а аз-поназнайвам доста негови парчета.
— Тази ще е достатъчна — рече Мия и му подхвърли петдесетачката. Тя се завъртя във въздуха и се приземи в калъфа с пурпурна подплата. Пъпчивият младеж я зяпаше така, сякаш не вярваше на очите си.
— Побързай — каза Мия. Сузана мълчеше, но похитителката и усети, че наостря уши. — Имам важна работа. Започвай да свириш.
И така уличният китарист, разположил се на едно дървено блокче пред кафенето „Черна меласа“, започна да изпълнява песента, която Сузана бе чула за пръв път в „Гладното око“, песента, която бе слушала безброй пъти, която бе пяла на толкова много забави, че вече не помнеше броя им, а веднъж дори и зад един мотел в Оксфорд, Мисисипи. Това бе станало в нощта, преди да ги хвърлят в затвора. Така беше. Тогава трите момчета, които се бореха за правото на глас на чернокожите, се намираха в неизвестност вече над трийсет дни. Най-вероятно телата им гниеха в черната пръст на Мисисипи, някъде в общинската земя на Филаделфия (всъщност впоследствие труповете им бяха открити в градчето Лонгдейл, ще извикате ли „алилуя“, браво, хайде сега кажете „амин“). Селяндурите отново бяха започнали да размахват прословутия Бял чук, ала въпреки всичко те продължиха да пеят. Одета Холмс — или Дет, както я наричаха в онези дни — бе подела тази песен и тогава всички бяха последвали примера и (само дето момчетата пееха „затворник“, а момичетата — „затворничка“). Сега, погълната от Когана, който се бе превърнал в неин концлагер, Сузана слушаше как този блед младеж, който още не е бил роден в онези кошмарни дни, я изпълняваше отново. Бентът на паметта и изведнъж се сгромоляса и могъщата вълна на болезнените и спомени помете Мия, която ни най-малко не очакваше подобно нещо.
ЧЕТИРИ