Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
— Направи го щастлив, вземи си парите — рече ничията дъщеря на Сузана, ала без да пристъпи напред и да накара безногата жена да стори това. Нека тя сама направеше своя избор.
Преди съпругата на Еди Дийн да може да отговори, аларменият сигнал в Когана изведнъж се включи, изпълвайки двойното им съзнание с пронизителен шум и червена светлина.
Сузана незабавно се обърна в тази посока, ала в същия момент Мия я сграбчи за китката, заковавайки я на място.
— Какво става? Какво не е наред?
— Пусни ме!
Безногата жена се изтръгна от болезнената хватка и преди похитителката и да успее да я докопа отново, вече беше изчезнала.
ЕДИНАЙСЕТ
Коганът на Сузана пулсираше и пламтеше в червена светлина. От високоговорителите над главата и се разнасяше пронизителен вой. Всички телевизионни екрани, с изключение на два-единият, от които продължаваше да показва уличния музикант от ъгъла на „Лексингтьн“ и Шейсета, а другият — спящото бебе — бяха угаснали. Пропуканият под вибрираше под краката и, а от пукнатините изригваха облаци прах като необичайни гейзери. Едно от контролните табла беше потъмняло, а друго бе обгърнато от пламъци. Това не изглеждаше добре. Сякаш в потвърждение на преценката и подобният на Блейн глас на Когана внезапно заговори отново:
— ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ! ПРЕТОВАРВАНЕ НА СИСТЕМИТЕ! АКО НЕ СЕ НАМАЛИ МОЩНОСТТА В СЕКТОР АЛФА, СЛЕД 40 СЕКУНДИ ОЧАКВАЙТЕ ПЪЛНО ИЗКЛЮЧВАНЕ НА ЦЯЛАТА СИСТЕМА!
Сузана не помнеше никакъв сектор Алфа от предишните си идвания тук, ала ето, че сега видя табелка, носеща точно това наименование. Това никак не я изненада. Едно от таблата наблизо изведнъж избухна в дъжд от оранжеви искри, които подпалиха седалката на стола. Още няколко от панелите на тавана се продъниха, завличайки със себе си плетеници от електрически кабели.
— АКО НЕ СЕ НАМАЛИ МОЩНОСТТА В СЕКТОР АЛФА, СЛЕД 40 СЕКУНДИ ОЧАКВАЙТЕ ПЪЛНО ИЗКЛЮЧВАНЕ НА ЦЯЛАТА СИСТЕМА!
Какво ли беше състоянието на скалата за „ЕМОЦИОНАЛНО СЪСТОЯНИЕ“?
— Майната и! — измърмори на себе си Сузана. Добре, ами на „МЪНИЧЕТО“? Как стояха нещата там?
След моментен размисъл тъмнокожата жена премести ръчката от „СПИ“ на „БУДНО“ и обезпокояващите сини очи веднага се отвориха, взирайки се в Сузана с нещо като свирепо любопитство.
„Детето на Роланд — помисли си с болезнени чувства. — Което същевременно е и мое. Ами Мия? Момиче, ти не си нищо повече от ка-май. Съжалявам за теб.“
Ка-май, да. Не просто жертва, а жертва на ка — жертва на съдбата.
— АКО НЕ СЕ НАМАЛИ МОЩНОСТТА В СЕКТОР АЛФА, СЛЕД 25 СЕКУНДИ ОЧАКВАЙТЕ ПЪЛНО ИЗКЛЮЧВАНЕ НА ЦЯЛАТА СИСТЕМА!
Е, значи от събуждането на бебето нямаше никаква полза — поне що се отнася до предотвратяването на тоталния срив на системата. Беше време за план Б.
Тя се протегна към регулатора на абсурдно изглеждащия циферблат с надпис „РОДИЛНИ БОЛКИ“, който приличаше толкова много на циферблата на фурната у дома. Връщането на стрелката към пункт 2 се оказа доста трудно и адски болезнено. Завъртането в другата посока бе по-лесно и — нещо много важно — не бе съпроводено с никакви болки. Сузана просто почувства известно облекчение дълбоко в главата си като че ли някаква мускулна група, подложена на непрекъснато натоварванепрез последните часове, сега най-накрая се освободи от напрежението. Пронизителният вой на високоговорителите престана. Тъмнокожата жена спря стрелката на „РОДИЛНИ БОЛКИ“ на 8, спря се, после сви рамене. Какво пък, мамка му, беше време да приключи с тази работа веднъж завинаги. Завъртя регулатора на 10 и в същия миг неизмерима болка присви корема и, след което се затъркаля надолу, вкопчвайки се в таза и. Сузана трябваше да стисне устни с всички сили, за да не изпищи. — МОЩНОСТТА В СЕКТОР АЛФА БЕ НАМАЛЕНА — избумтя гласът, след което добави с типичния провлачен говор ала Джон Уейн, който безногата жена познаваше много добре. — БЛАГОДАРНОСТИ, МАЛКА КАУБОЙКЕ. Тя отново стисна устни, потискайки друг писък — този път не от болка, а от страх. Опитваше се да си внуши, че Блейн Моно бе мъртъв и че този глас идва от някой гаден шегобиец от собственото и подсъзнание, ала това не прогони тревогите и.