Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
Почакаха малко в тесния коридор, надничайки през полуотворената врата; оставаха им броени минути преди затворническата стража да започне обичайната си обиколка из тъмницата. Джони, останал без всякакви сили, успяваше да се задържи прав с огромни усилия на волята. Адам и Кинмънт почти го носеха.
— Влизайте и се оправяйте с тях — прошепна Джони, усетил, че времето им, както и силите му бяха на привършване и че зад тази последна врата го чакаше свободата. Тя беше прекалено близо, за да се откаже без борба от нея.
— Ще можеш ли да стоиш сам? — попита шепнешком Роби.
Имаше нужда от всичките си хора, за да се справи с офицерите в стаята на стражата.
— Ако побързате — отвърна брат му с някакво подобие на старата си усмивка, подпрял се здраво на стената.
Те нападнаха веднага; всяка минута беше от огромно значение. Нахлуха през вратата с извадени мечове и само след няколко секунди ръкопашният бой беше в разгара си. Пазачите, на които бяха платили, се измъкнаха неусетно навън, защото не искаха да рискуват живота си точно сега, когато бяха забогатели, така че офицерите трябваше да отбиват сами дивата атака. Единият от тях се свлече на пода, а другият започна да вика за помощ. Гласът му отекна, отразен от каменните стени.
Нападателите настъпиха още по-ожесточено, не можеха да допуснат да дойдат подкрепления. Притискаха все по-близо до стената противниците си, мечовете им сечаха и отбиваха удари, свистяха, мушкаха, движеха се със зашеметяваща бързина. Времето им изтичаше, а Хай Стрийт ги чакаше само зад тази врата.
Вкопчил се в стената на тъмния коридор, усещайки че всеки момент може да загуби съзнание, Джони с ужас видя как падналият офицер се надигна от пода, подпря се на лакът и незабелязан в бъркотията, извади пистолета си и се прицели в гърба на Роби.
Младият мъж незабавно сграбчи камата от колана си, движението беше напълно инстинктивно, но резултатът му — много мъчителен. Убийствена болка разсече като с меч тялото му. Той се присви, за момент му се стори, че губи съзнание. Напрегна цялата си воля, за да превъзмогне болката и причинената от нея слабост. Трябваше да продължи да мисли и да действа, и то без да губи нито миг. Видя как офицерът допря пръст до спусъка. Джони реагира в същата секунда. Знаеше, че след това вече няма да може да помръдне, смазан от болката. Измъкна камата от кожения й калъф и сякаш продължавайки същото движение, я метна по посока на противника си.
Джони успя да види как острието се заби във врата мъжа, точно под черепа, и в този момент ушите му забучаха оглушително, обзе го желание да повърне, болката бе наистина непоносима. Коленете му се огъваха. Падайки, той успя да се хване за приятно студената стена и се опита да се изправи. Пред очите му обаче притъмня, мракът го обгърна и той се свлече на земята.
Минута по-късно приятелите му го понесоха над мъртвите тела в караулното толкова бързо, колкото им позволяваше тежестта му.
Четиримата мъже пресякоха няколкото тъмни улички до дома на Роксейн и се приютиха в малката конюшня в задния двор.
— Чакайте тук, докато видя дали Годфри си е тръгнал — прошепна Роби, благодарен на Бога, че брат му все още не беше дошъл в съзнание.
Гърбът на Джони бе започнал отново да кърви, докато го носеха и те го бяха увързали здраво в ризите си, за да не оставят издайнически следи по пътя си. Импровизираните превръзки бяха прогизнали от кръв.
Роксейн с тревога наблюдаваше как гостите й напускат един по един след приключване на поетическото четене. Не беше сигурна, че двамата мъже от клана Кари, които се преструваха, че дремят на прекрасните й дивани, ще успеят да се справят с необикновено силния Годфри. Непрекъснато поглеждаше към часовника; часът, определен по график за бягството на Джони, вече беше минал. И сега, след като изпрати и последния си гост, тя се озова на стълбищната площадка сама с Харолд, който беше застанал прекалено близо до нея, за да се чувства спокойна. Не се виждаха никакви слуги, факт, който не беше убягнал и на граф Брусижън. Възползвайки се незабавно от първата предоставила му се тази вечер възможност да остане насаме с графинята, той сграбчи ръката й и я придърпа към себе си.