Молитвената песен

Озоваха се в антре, осветено от пламъците на поставени от двете страни на вратата факли. Спряха се и изтръскаха водата от наметалата, докато Слантър изучаваше един тъмен коридор, който водеше вляво под укрепленията. След като го огледа внимателно, гномът им махна с ръка да го последват. Гарет Джакс свали една факла от поставката й, подаде я на Джеър и му кимна с глава да последва Слантър.

Стигнаха до дълъг тесен коридор с врати от двете страни.

— Складове — обясни Слантър на Джеър.

Тръгнаха. Слантър се промъкваше предпазливо напред. На третата врата се спря и почука тихо.

— Ние сме — прошепна той в ключалката.

Бравата щракна и вратата се отвори широко. Пред тях стояха Елб Форейкър, Хелт и Еден Елеседил. Измъчените им лица цъфнаха в усмивки. Те наобиколиха младежа от Вейл и сърдечно се ръкуваха с него.

— Добре ли си, Джеър? — веднага го попита принцът на елфите. Лицето му беше покрито с отоци и рани и той изглеждаше толкова зле, че младежът от Вейл се уплаши за него. Елфът забеляза тревогата му и сви небрежно рамене.

— Нищо и никакви драскотини. Открих таен коридор за бягство и налетях на бодлив храст. Бързо ще се оправя. А ти — ти наистина ли си добре?

— Вече съм добре, Еден — прегърна го развълнуваният Джеър.

Лицата и ръцете на Хелт и Форейкър също бяха покрити с рани. Сигурно са били ранени, когато падна укрепителната стена.

— Не мога да повярвам, че всички сте тук! — В гърлото на младежът от Вейл беше заседнала буца и той едва преглътна.

— Нямаше да е честно, ако те бяхме изоставили, нали така, Джеър? — Огромният човек от границата сграбчи сърдечно ръката му. Трябва ни твоята магия, за да излекуваме Сребърната река.

Младежът от Вейл се ухили щастливо. Форейкър пристъпи напред, вперил очи в муелрета.

— Виждам, че сте успели да го докарате.

Гарет Джакс кимна, без да каже нещо. Докато другите се радваха на Джеър, той беше останал до Стайтис, насочил нож към гърлото му.

— Малки хора ссте ссъзалява, че ме взели ссъсс ссебе сси! — изсъска съществото злобно. — Ссте намеря нацин накара ги да ссъзаляват!

Слантър се изплю презрително. Форейкър насочи пръста си към него.

— Оттук нататък единствено ти носиш отговорността за това, което ще се случи, Стайтис. Ако не беше пленил младежа от Вейл, ние щяхме да те оставим на мира. Но ти го отвлече, така че сега ще си платиш за действията си. Ще ни изведеш живи и невредими от това място, после ще ни преведеш през горите на север до Рейвънсхорн. Само една погрешна стъпка и изобщо няма да си мръдна пръста, за да попреча на Слантър да направи това, което му се прииска да направи още щом те видя. — Хвърли поглед на гнома. — И не забравяй, Стайтис. Той знае пътя не по-зле от теб. Така че ще трябва добре да си помислиш, преди да се опиташ да ни измамиш.