Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
ГЛАВА 34
Брин мълча почти през цялото време по пътя от Гримпонд до Хартстоун. Необходимо й беше време, за да отсее казаното и да разтълкува подтекста на всичко, което беше чула. Сигурна беше, че колкото повече време минава, толкова по-объркана щеше да става. Спътниците й обаче настояваха да им разкаже за срещата си с Гримпонд. Единственото, което девойката от Вейл им каза беше, че Мечът на Лий е в ръцете на гномите паяци и че тя ще може да стигне до Мейлморд незабелязана през каналите на Греймарк. После ги помоли да не й задават повече въпроси, докато не се върнат в долината. Потъна в мисли и се мъчеше да разгадае гатанката, която й беше задала Гримпонд.
Странният образ на Джеър в тази тъмна стая и загърнатата фигура, която се доближаваше заплашително към него, не излизаха от главата й. Когато й показа това видението не беше на себе си от гняв, така че Брин изобщо не можеше да повярва, че в него имаше капчица истина. Загърнатата фигура не беше нито на гном, нито на Призрак Морд, а точно те бяха враговете, които търсеха членовете на фамилията Омсфорд. Гримпонд я беше вбесило, като остави образа да трепти пред очите й, дразнило я беше, защото беше решило да прави точно това. Ако беше проявила малко разум, тя щеше веднага да си тръгне и да не позволи да бъде тормозена. Джеър се намираше на сигурно място във Вейл с родителите и приятелите й. Образът, който видението й беше показало, беше една нагла лъжа.
И все пак не можеше, да бъде съвсем сигурна.
Неспособна да направи нещо повече по-този въпрос, който ужасно я притесняваше, тя отхвърли тази мисъл и се залови с другите недомлъвки на Гримпонд. А те бяха много. Миналото и бъдещето са свързани по някакъв начин от черната магия, беше подхвърлило видението. Силата, над която Господарят на магиите беше властвал по времето на Ший Омсфорд, е същата, която Призраците Морди владеят сега. Но смисълът беше по-дълбок. Намекнало беше за някаква връзка между Войните на расите и по-неотдавнашната война, която баща й и елфите от Западната земя бяха воювали срещу света на магьосничеството. И това подло подмятане, че Мечът на Шанара бил победил Господаря на магиите, но не го бил напълно унищожил. Кой сега подстрекава Призраците Морди и ги изпраща с магията по Четирите земи — беше я попитало видението Гримпонд. И най-ужасен от всичко беше коварният, неколкократно направен намек, че Аланон, който през цялото си съществувание беше служил вярно на Четирите земи и на народа й, Аланон, който винаги беше предсказвал всичко, този път се бил излъгал. Като мислел, че прозрява истината, той всъщност не я виждал такава, каквато е. Как точно го беше казало видението? А, да, Аланон бил виждал само завръщането на Господаря на магиите, той бил виждал само миналото.
Какво виждаш ти, беше прошепнало видението. Отворени ли са очите ти?
Девойката от Вейл се почувства напълно безпомощна, но се помъчи да се окопити. Объркването и безпомощността само бяха заслепили баща й. Тя трябваше да вижда ясно и да държи съзнанието си будно, ако искаше да вникне в смисъла на думите на Гримпонд. Ами ако Аланон наистина се е заблуждавал, помисли тя. Трудно й беше да повярва, но ако искаше да разтълкува казаното от видението, просто трябваше да го приеме за вярно. И така, ако той действително се е заблуждавал, каква е била причината за това? Друидът безспорно беше вярвал неоснователно в две неща. Първо, че Призраците Морди няма да допуснат, че те ще минат през Волфсктааг за Източната земя. И второ, че те не са ги проследили след като напуснаха Шейдската долина. Дали тези заблуди не са били само част от една по-голяма заблуда?
Отворени ли са очите ти? Виждаш ли? Тези два въпроса се набиваха упорито в съзнанието й. Предупреждение, което тя не можеше да разбере. Самоизмамата на Аланон не беше ли в известна степен и нейна собствена самоизмама? Поклати глава при тази мисъл. Трябваше да размисли много сериозно. Трябваше да допусне, че Аланон, без да иска, се е подвел и погрешно е преценил опасността, която ги е дебнела в Мейлморд. Може би силата на Призраците Морди е по-голяма, отколкото той е подозирал. Дали пък някаква част от Господаря на магиите не е оцеляла при унищожението му? Друидът може би е подценявал силата на враговете им или е надценявал собствената си сила и силата на девойката от Вейл.
После си спомни какво й беше казало видението за самата нея. Дете на мрака, я беше нарекло то, обречена да умре в Мейлморд, носителка на семената на собственото си унищожение. Явно причината за това унищожение ще бъде магията на песента на желанията — недостатъчна и несигурна защита срещу магията на Черните скитници. Призраците Морди бяха жертви на своята магия. И, тя също, й беше казало Гримпонд. А когато Брин се опита да го убеди, че тя не е като тях, то й беше отвърнало, че никой не използвал магията. Магията властвала над хората, които я използвали.