Молитвената песен

— Продължавайте напред — прошепна Слантър през рамо. Гномите дочуха викове зад гърбовете си. Изненадани, те погледнаха към крепостта, за да видят какво се беше случило. Малката група мина край тях без да намалява ход. Джеър инстинктивно така прилепи наметалото до тялото си, че се препъна и насмалко не падна. Добре че Елб Форейкър го прихвана. Докато минаваха край наблюдателната кула Слантър се отдели и ги прикри от очите на един гном, който беше решил да ги спре. Заговори му нещо гневно и Джеър чу, че споменава думата муелрет. Всички се бяха измъкнали вече с изключение на Слантър. Никой не ги спря. Отдалечиха се бързо от Дън Фий Арън и се скриха в тъмнината на дърветата. Джеър забави крачка и погледна неспокойно назад. Слантър продължаваше да спори нещо с часовия.

— Не си вдигай главата — припомни Форейкър на младежа от Вейл и го побутна да върви напред.

Той навлезе в прогизналата от дъжда гора, като следваше неохотно останалите. Стените и кулите на крепостта изчезнаха от погледа. Продължиха бързо още няколко минути, като заобикаляха храсти и дървета, следвайки Елб Форейкър. После спряха под един чудовищно огромен дъб с окапали листа, които бяха образували разкалян жълт килим. Гарет Джакс притисна Стайтис до ствола на дървото и не му позволяваше да шавне. Чакаха Слантър и мълчаха.

Минутите течаха. Гномът не се появяваше. Клекнал в края на малкото празно пространство, което ограждаше стария дъб, Джеър се взираше отчаяно в дъжда. Другите говореха приглушено. Дъждът се изливаше като порой и плющеше по дърветата и на земята. Слантър все още го нямаше. Младежът от Вейл сви решително устни. Ако гномът не се появеше до пет минути, Джеър щеше да тръгне да го търси. Нямаше да остави гнома — не и след всичко, което Слантър беше направил за него.

Петте минути минаха, а от Слантър нямаше и помен. Джеър стана и погледна въпросително другите.

— Връщам се — каза той.

После нещо прошумоля и Слантър се появи между дърветата.

— Поразприказвах се малко повечко, отколкото възнамерявах — заяви гномът. — Скоро ще тръгнат след нас. — Забеляза облекчението на лицето на младежа от Вейл. — Ти май си намислил да ходиш някъде, момче. — Явно беше се досетил.

— Аз ли…, а не. Вече е безсмислено — заекна Джеър.

На грубото лице на гнома се изписа учудване.

— Отказа ли се? Нима си се отказал да откриеш сестра си? — Джеър завъртя глава. — Е, добре тогава. Значи ти все пак си се запътил нанякъде? Тръгваш с всички нас на север, нали така? Хайде, движение.

Махна на другите и се обърна към дърветата.

— Ще прегазим реката на шест мили надолу по течението, за да се измъкнем най-после от това преследване, което и без това се проточи толкова много. Там реката е дълбока, но мисля че ще се справим.

Джеър се усмихна леко и тръгна след останалите. Върховете на Хай Бенс се извисяваха пред тях, сиви и мъгливи. Още по на север, скрита от погледа, планината Рейвънсхорн ги чакаше. Има още много път до Греймарк, помисли си Джеър, но за пръв път след Капаал той изпита увереност, че все пак те ще стигнат дотам.