Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
— Хайде да се махаме оттук — изсумтя нетърпеливо Слантър.
Малката група тръгна след гнома, прекоси дългия коридор, премина през множество по-малки коридори и стигна до подножието на виеща се каменна стълба. Слантър постави предупредително пръст пред устните си. Започнаха да се изкачват в колона по един. Някъде отгоре долитаха гласове на гноми, все още неясни и далечни. В най-горния край на стълбите имаше малка дървена врата. Слантър се спря, ослуша се, после я открехна и надникна. Остана доволен и им махна да го последват.
Озоваха се в огромен склад. По пода бяха струпани на купчини оръжия, брони и провизии. През високите зарешетени прозорци се просмукваше сива светлина. В помещението нямаше жива душа и Слантър ги поведе забързано към една врата в най-отдалечения край.
Почти беше стигнал до нея, когато вратата се разтвори широко от външната страна. Озова се лице в лице с цял взвод от гноми преследвачи.
Гномите се поколебаха, когато Слантър се изпречи пред тях. После видяха и спътниците му. В момента, в който забелязаха Форейкър, те почти несъзнателно посегнаха към оръжията си.
— Този път късметът ти изневери, момче! — изръмжа Слантър и се хвърли пред Джеър, за да го защити с тялото си.
Гномите преследвачи се втурнаха срещу тях, но Гарет Джакс вече се беше задействал и размахваше яростно тънкия меч. Нападателите от първите редици падаха посечени. Форейкър застана до Майстора на бойните изкуства и със брадвата си с две остриета отблъскваше останалите. Зад тях Стайтис се обърна и хукна към вратата, но Хелт се хвърли като котка връз него и го събори на пода. Те се затъркаляха в гора от копия, които падаха около тях и дрънчаха, когато се удряха в дървото и желязото.
Гномите преследвачи стояха пред отворената врата и се отбраняваха. В един момент Гарет Джакс и Форейкър ги притиснаха. Нападателите нададоха гневен вик, разпръснаха се и се разбягаха. Майсторът на бойните изкуства и джуджето хукнаха след тях и се спряха на врата. Видяха, че е безсмислено да ги преследват. Бързо се обърнаха и се спуснаха да помагат на Хелт. Изправиха Стайтис на крака. Муелретът съскаше злобно и уголемяваше тялото си. Накрая то се извиси дори над огромния човек от границата. Стиснаха го здраво и го повлякоха към Слантър и Джеър, които се взираха в коридора навън.
От двете страни на коридора се носеха виковете на бягащите гноми.
— Накъде? — викна Гарет Джакс на Слантър.
Без да каже дума гномът сви вдясно, в посока обратна на посоката на гномите, затича се в бърз тръс по коридора и махна на другите да го следват. Те тръгнаха в плътна група след него. Гарет Джакс подканяше Стайтис, като го смушкваше леко в ребрата.
— Глупави малки хорасс — задъхваше се гневно муелретьт. Ссте умрете тук в тези затвори!
Стигнаха до място, където коридорът се разклоняваше. Група гноми вляво ги забелязаха и насочиха оръжията си към тях. Слантър поведе хората си вдясно. От една врата изскочи гном преследвач, но Форейкър го блъсна, без да спира, удари главата му с невероятна сила и шлемът издрънча рязко. От всички страни се носеха виковете на преследвачите.
— Слантър — викна предупредително Джеър.
Твърде късно обаче. Гномът се беше врязал в група въоръжени преследвачи, които се появиха неочаквано от съседен коридор. Те го събориха и настъпи истинско меле от ръце и крака. Гарет Джакс блъсна Стайтис към Хелт и се спусна да помага на Слантър. Форейкър и Еден Елеседил хукнаха на крачка зад него. Оръжията проблясваха остро в сивкавия сумрак и викове на болка и гняв изпълниха коридора. Тримата се хвърлиха върху гномите и ги отблъснаха от падналия Слантър. Гарет Джакс приличаше на котка, тръгнала на лов за мишки. Парираше умело ударите и размахваше бързо тънката си сабя. Гномите се разпръснаха. Подпомогнат от Еден Елеседил, Слантър отново стана.
— Слантър! Изкарай ни оттук! — викна му Елб Форейкър.
— Напред — изрева Слантър и хукна.
Останалите го последваха, влачейки дърпащия се Стайтис, и се вклиниха в гномите, които препречваха пътя им. Изникваха все нови и нови преследвачи, които се нахвърляха върху им от всички страни, но те ги отблъскваха яростно и решително. Слантър отново падна, съборен от метнато по него късо копие. Форейкър моментално му се притече на помощ. С едната ръка размахваше широката си брадва срещу нападателя, а с другата се мъчеше да вдигне Слантър на крака. Виковете зад тях се превърнаха в рев. Стотици гноми заляха коридора около вратата с хералдиката и хукнаха след тях.