Храмът на ветровете
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Храмът на ветровете». Краткое содержание книги:
— Ще напуснете ли града тази нощ, Кралице, Господарю Рал? Или ще чакате до сутринта? — попита генерал Болдуин. — И къде ще отседнете?
— Нито аз, нито Ричард ще напуснем Ейдиндрил — отвърна Калан.
— Какво? Но вие трябва да бягате — настоя генерал Болдуин. — Моля ви, и двамата трябва да се спасявате. Имаме нужда от вас, за да ни водите.
— Нямахме представа с какво си имаме работа, преди нещата да отидат твърде далеч — продължи Калан. — Възможно е вече да сме се заразили.
— Не ни се вярва — допълни Ричард, опитвайки се да разсее страховете им, — но така или иначе трябва да остана, за да видя дали няма някакъв вид магия, която би могла да ни помогне да спрем епидемията. Трябва да се кача в Кулата. Ако се скрием някъде из хълмовете, няма да сме от голяма помощ. Така може да пропусна възможност да намеря разрешение. Ще останем и ще поемем управлението на града. Дрефан е Първи свещеник на лечителите от Рауг’Мос от Д’Хара. Двамата с Майката Изповедник не бихме могли да попаднем в по-добри ръце. Брат ми и Надин също ще останат в града, за да търсят начин за облекчаване страданията на хората.
Докато мъжете задаваха въпроси и обсъждаха ситуацията с храната и провизиите, Калан се приближи до прозореца и се загледа в снега и вятъра, завихрящи се в пролетна буря. Ричард говореше с офицерите така, както главнокомандуващ разговаря с командния състав на армията си в навечерието на битка. Опитваше се да ги мотивира, да ги обедини и сплоти за предстоящия бой. Както при всяка битка, смъртта щеше да прескочи отвъд укрепленията.
Макар Дрефан да бе на мнение, че при хладно време чуата няма да има възможност да набере сериозна мощ, Калан бе сигурна, че в този случай времето е без значение.
Тази чума не бе като никоя друга. Тя бе задействана от магия, от човек, който иска да унищожи всички.
Долу в дупката Джаганг нарече играта Джа’Ла д’Джин — Играта на живота. Джаганг бе обиден, че Ричард е променил тежестта на топката, че я е направил полека, за да могат всички деца, а не само най-силните и пробивните да изпитват удоволствие от играта. Джаганг започна сечта именно от тези деца. Това не беше случайно. Това беше вест.
Играта на живота.
Този свят можеше да се превърне в света на Джаганг, управляван с нечовешка жестокост. Ако той спечели.
ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
През следващия един час мъжете продължиха да задават въпроси предимно на Дрефан. Генералите отправяха на Ричард предложения относно командването и военните стратегии. Всички възможности се обсъждаха накратко, правеха се планове, на отделните офицери се поставяха задачи. Армията трябваше да започне изтеглянето си още същата нощ. Имаше доста войници от „Кръвта на братството“, обявили капитулация, които, макар да се бяха врекли във вярност на Ричард, нямаше да е зле да бъдат разделени, и отделни части от тях да се разпратят по другите подразделения, а не да бъдат оставени на едно място. Ричард прие това предложение.
Когато най-накрая всички поеха по задачите си, той се отпусна тежко на стола си. Доста път беше извървял от времето, когато бе горски водач.
Калан се гордееше с него.
Отвори уста да му го каже, но Надин я изпревари, казвайки думите вместо нея.
Ричард измърмори едно вяло „Благодаря“.
Надин преднамерено докосна рамото му с върховете на пръстите си.
— Ричард, винаги си бил… не знам… Ричард за мен. Едно момче от моя край. Горски водач. Днес, и особено тази вечер, пред всичките тези важни хора, мисля, че за почнах да гледам на теб с други очи. За пръв път. Ти на истина си този Господар Рал.
Ричард облегна лакти на масата пред себе си и хвана глава между дланите си.