Храмът на ветровете
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Храмът на ветровете». Краткое содержание книги:
— По-скоро ми се ще да съм на дъното на оная скала, погребан заедно с Храма на ветровете.
— Не ставай глупав — прошепна тя.
Ядосана, Калан се приближи и застана от едната му страна. Надин се плъзна встрани.
— Ричард — каза Калан, — трябва да поспиш. Веднага. Обеща. Имаме нужда от теб силен. Ако не си отпочинеш…
— Знам — той се отблъсна от масата и стана. Обърна се към Дрефан и Надин. — Някой от вас да има нещо, което помага на човек да заспи? Опитвах… Напоследък просто лежа. Съзнанието ми не може да се успокои.
— Дисхармонията на Фенг Сан — веднага диагностицира Дрефан. — Сам си я докарващ, като тласкаш себе си отвъд пределите на тялото си. Има си граници на възможностите ни, които, ако бъдат преминати…
— Дрефан — прекъсна го Ричард със спокоен глас. — Незнам какво имаш предвид, но трябва да изпълнявам задълженията си. Просто трябва да го разбереш. Джаганг се готви да изтреби всички ни. Какъв е смисълът да съм бодър и жизнерадостен като катеричка напролет, ако това означава всички да измрем.
Дрефан изсумтя:
— Разбирам, но това не те прави по-силен.
— Добре, ще се постарая. Но преди това дали да не поспя?
— Медитация — каза Дрефан. — Това ще успокои енергийните ти потоци и ще започне да ги подрежда в хармония.
Ричард потърка чело.
— Дрефан, стотици хиляди хора са изложени на смъртна опасност, защото Джаганг иска да ги пороби. Вече ни показа, че в решителността си да го направи няма граници. Започна от децата — Ричард сви юмруци, кокалчетата му побеляха. — Само за да ми изпрати съобщение! Убива деца! Той е абсолютно безсъвестен. Показва ми на какво е способен, за да победи. Да ме накара да се предам! Мисли, че ще ме прекърши!
За разлика от кокалчетата на пръстите му, лицето му стана виолетово.
— Греши. За нищо на света не бих предал хората си на тиранин като него. Никога! Ще направя всичко необходимо, за да спра епидемията! Кълна се!
Над стаята внезапно надвисна оглушителна тишина. Калан никога не бе виждала Ричард ядосан по такъв начин. Когато очите му се изпълваха със смъртното безумство на гнева, извиращ от магията на Меча на истината, обектът на яростта му обикновено биваше пред очите му. Яростта се предизвикваше от и бе насочена към конкретна заплаха.
Това сега бе отчаян гняв, насочен към невидим враг. Директна заплаха не съществуваше, нямаше срещу кого да насочи оръжието си в момента. Нямаше пряк начин да се пребори с противника си. Калан позна по очите му, че това не е гневът от магията на меча. Беше неговият собствен.
Лицето му най-сетне се успокои. Пое освежителна глътка въздух и изтри челото си с ръка. Възвърна контрола над гласа си.
— Ако се опитам да медитирам, само ще извикам я съзнанието си лицата на болните и мъртви деца. Моля те, няма да го понеса и в съня си. Имам нужда от сън без сънища.
— Искаш да заспиш и да не сънуваш? Да не би да те безпокоят сънищата ти?
— Имам кошмари. През деня също ги изживявам, но наяве. Пътешественикът по сънищата не може да нахлуе в сънищата ми, но е намерил начин да ми праща кошмари. Моля ви, добри духове, дарете ме с малко спокойствие поне докато спя.
— Сигурен знак за дисхармония на меридиана Фенг Сан — потвърди за себе си Дрефан. — Както изглежда, ще си доста тежък пациент, но затова си има причини.
Той измъкна костицата от кожената закопчалка и отвори капачето на една от кесийките, висящи на колана му. Извади оттам няколко кожени вързопчета. Прибра едното.
— Не, това ще успокои болката, но няма да ти помогне да заспиш. — Прибра второ. — От това ще повръщаш.
Прерови и другите, затваряйки ги едно по едно.
— Опасявам се, че не съм взел нищо толкова просто с мен. Подбрах само редки субстанции.
Ричард въздъхна.
— Все пак благодаря, че се постара.
Дрефан се извърна към Надин. Тя щеше да се пръсне, стиснала здраво устни, едва сдържаща удоволствието си.
— Нещата, които даде на майката на Йоник, няма да са достатъчно силни за Ричард — каза й Дрефан. — Имаш ли някакъв опиат?
— Разбира се — запазила спокойствие, отвърна тя, очевидно доволна, че най-накрая стигнаха и до нея. — Тинктура, естествено.
— Чудесно — отвърна Дрефан. Потупа Ричард по гърба — Ще медитираш друг път. А тази вечер ще заспиш за нула време. Надин ще ти приготви разтвор. Отивам да проверя как стоят нещата с персонала и да дам някои препоръки.
ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
— Всяка нощ, в която ти се падне дежурство пред Кулата, е ужасна.
Калан се усмихна.
— Кулата изглежда зловеща, войнико, но всъщност не е съвсем така.
— Както кажете, Майко Изповедник. Аз обаче мисля, че както си стоя тук, съвсем скоро ще ми се наложи да давам дежурство в отвъдния свят.